Цитирай Първоначално написано от li0n Виж мнението
Е, "каменно сърце" ми се вижда мабко преувеличено. Все ще се появи човек, който ще те накара отново да мислиш само за него, да се усмихваш.
Никога не съм вярвала в това, че някой може да не изпитва абсолютно нищо и да не му се иска да обича и да бъде обичан, макар че в следствие на дадени събития в живота ми, се научих как да се "изключвам". Но пък винаги съм изпитвала нужда да имам някой, който да направя щастлив, някой, за който да знам, че аз съм причината за усмивката му. И такива неща...
Да го наречем по твое му, и аз се "изключих", когато отново успях да се влюбя(лятото 2014), пак същата история и аз отново съм си същия каменоделец . Аз си се усмихвам, весел съм, шеговит на маса, но до там, никакви задълбочени чувства към жена. Просто на този етап, не се занимавам да ухажвам жените, по-добре ми е така за сега.....

А и аз имам дарбата, да си харесвам в повечето случаи женени или пък заети....
Спрял съм да търся, ако е писано един ден ще усетя коя е жената за мен.

Гледам че си и по-малка на години, имай на предвид, че когато станеш на моите(почти 25), ще мислиш по съвсем различен начин, от сегашното ти мислене.