Съсипах ли й живота?

[Halloo]

Здравейте,проблема ми е малко егоистичен,въпроса е че се чувствам изключително виновен,че имам голяма вина да съсипя живота на едно момиче.Съвестта ми ме побърква,че съм виновен за това,че тя загуби доста.
Историята е такава,преди 3 години,се запознах с едно момиче,станахме много добри приятели,изключително близки,преди 9 месеца,след пиянство й се обясних в любов,която не изпитвам.След 2 дни й казах,че е грешка и т.н.След това всички,нейни приятелки почнаха много да ме хейтват,колкото и тъпо да е ставаше въпрос за 1 публикация във фейсбук нейна,на която писах и всички почнаха да ме нареждат за постъпката ми,освен 1 момиче,което не познавах,бях чувал само,че са приятелки.Та добавих това момиче,писахме се 1 ден,след това я видях съвсем случайно в един ресторант в който обядвах.Заговорихме се и така,ден,два,пет,но беше казала,че си има приятел,но нещата не вървят и аз се отдръпнах тя каза,че не иска да го лъже.След 1 седмица,ме потърси,каза че се е разделила с момчето,дали си почивка.Те бяха заедно 2 години,но нещата им нещо не вървяха,започнахме да излизаме всеки ден,прекарвах цялото си време с нея.Но беше тайна,не трябваше нейните приятелки да разбират,най-вече нашата добра обща близка приятелка да я наречем (М.),та М. не трябваше да знае,защото щеше да се получи много тъпо.Мина 1 месец,бях изключително щастлив с това момиче,караше ме да се чувствам така сякаш летя,бях по-добър ставах мъжа,който знаех,че мога да бъда.Но тогава с М. пак се оправихме бяхме приятели,а аз исках да й кажа,че съм щастлив с нейната приятелка (А.) ,но не можех А. ме беше помолила нищо да не й казвам.Но на 8ми декември,аз просто не издържах,бях щастлив исках да й кажа, и й казах всичко,при което тя ми каза,че е знаела,че то е било явно,но ми каза ,че А. никога не се е разделя със бившият си приятел.Бях потресен,откачих това се случи в 4сутринта,не можах да заспя,бях полудял от нерви.След това А. ми се обади и станаха страшни скандали и разправии и се разделихме.Но както казах,бях по-добър,а аз никога не давам 2ри шанс,но реших с нея да го направя.Дадох й втори шанс,бяхме отново заедно,раздели се окончателно с приятеля си.Идваха празниците,а моята единствена цел,когато бях покрай нея беше да я правя щастлива,подарих й безброй неща,бях постоянно до нея,обожавах всяка 1 част от нея.Връзката ни все още не беше толкова явна,смисъл знаеше се ,че излизаме,но не и че сме толкова влюбени един в друг.Обожавах я,беше единствената,но приятелките й започнаха,да й говорят какъв съм бил,що съм бил,да правил съм кофти неща,бил съм с бая момичета,но държах на А. и бях само с нея,но започнахме да се караме доста.Тя започна много да ме ревнува,а аз не съм ревнив,но явно тази провокация от нейна страна,направи и мен доста подозрителен,започнахме да се караме,за всичко.Бяхме много влюбени един в друг,но вече не се правехме по-добри,а точно обратното,изкарахме най-лошото от себе си,побърквахме се,бяха непрестанни скандали и разправии,но просто прекалено много държахме един на друг,за да се разделим,никой не направи компромис.И 3 месеца,колкото и да се обичахме,се карахме постоянно,бяхме груби един с друг,но имаше такава страст по между ни.. Един ден,просто всичко приключи,тя намери по-добро момче,а аз исках да я нараня,станах ужасен човек,за няколко седмици,направих ужасни неща,но най-ужасното беше,че излязох с най-добрата й приятелка и се правех на изключително добър и мил мъж,излъгах я и си легнах с нея,защото знаех,че в един момент А. ще разбере и ще я нараня,но след 5 дни тя ме потърси и каза,че е било грешка,че ме обича,че съжалява за всичко и иска да се съберем.Аз все още я обичах и забравих,за глупостта за нейната приятелка,но тайните винаги излизат наяве,след 3 седмици,по точно 3 прекрасни седмици с А.,всичко се разбра и ескалира и стана 3та Световна.1 седмица бяха драма,караници една вечер я прегръщах силно и просто усещах,че вече не можем да сме заедно,прекалено ужасни хора ставаме заедно,нараняваме и другите покрай нас,прегръщах я,целувах я,казва й че я обича,за 1ви път през живота си,плачех заради момиче и пред момиче,знаех че трябва да я пусна,но ме болеше много.Казвахме си,че се обичаме,плачехме и се прегръщахме,толкова силно.. на сутринта си тръгнах и всичко приключи.Не се чухме,не се видяхме повече,всичко утихна,единствено разбрах,че с М. са се изпокарали вече не са приятелки,чух след месец-два че има момче до себе си и е щастлива.До снощи вечерта,бях поканен на бал на племенница на мой приятел и в дискотеката я видях,когато ме видя направо замръзна аз също,гледахме се и не знаехме какво да направим,тя дойде и ме хвана за ръката и отидохме на по тихо място,при което започна да ме блъска,да ме удря,да крещи.Да ме обвинява,не разбирах за какво става въпрос,каза ми "Съсипа ми живота ти и твоята фалшива любов,оставих най-добрият мъж с който бях 2 години,заради теб,скарах се с приятелките си заради теб,спа с най-добрата ми приятелка,спрях да ходя в университета заради теб,скарах се с родителите си заради теб,преместих се при теб и за какво? -За нищо ти си най-жалкият мъж,който познавам,сега нямам никой,заради теб,защото се промених,станах ужасна отвътре,точно какъвто си ти,нямам приятелки,заради твоите глупости,нямам приятел,защото след теб не ставам за нищо емоционално,мразя те и съжалявам за всяка 1 секунда прекарана с теб,мразя те от дъното на сърцето си,никога никоя няма да те обича,защото си твърде празен и ужасен".. стоях и не знаех какво да кажа,сега не знам какво да направя,не знаех че нещата са така,не знаех че е било така,чувствам се ужасно,аз ли съм виновен за нейните избори?
Мале много дълго стана,ама който го е прочел мерси,просто исках да си кажа всичко някъде,а не мога да занимавам приятелите си с това.

[xXxPETYAxXx]

Пф, не. Не си ѝ съсипал живота. Всеки сам си избира пътя, като се е карала с куп хора и е заебала ученето, тя сама си е отговорна за това. Пък и айде моля ти се, зарязала прекрасния мъж заради теб, нали отначало ви е въртяла и двамата. Понеже на нея ѝ е гадно и иска и на теб да ти е гадно, ама не се вживявай толкова. И твоите постъпки не са хубави, но не си ѝ ти виновен за положението ѝ!

[Revenge_]

Понеже в момента аз съм в подобно положение прочетох и обмислих твоите думи . Според мен рядко на днешно време има истинска любов. Във всяка връзка отначало всичко е перфектно (почти във всяка). Ти си и дал 2ри шанс тя не се е възползвала пълноценно според мен .Ревноста е болестно стстояние ,когато някой те ревнува тои те ограничава от много неща дори ти да не правиш нищо нередно в неговите очи не е така . Твоята постъпка дето си спал с нейната "най-добра приятелка" от твоя страна е доста гадно това много я е наранило няма спор но и тя ако и е била наистина най-добра приятелка колкото и да си пада по теб и да исака да спи с теб няма да го направи така ,че си и направил и"услуга в живота". Не се чуствай видовен ! Ако тя те е обичала истински нямало да стигнете до тук . Нещата са сложни понякога нелепи но такъв е живота обичаш някои държиш на него даваш всичко за него и накрая оставаш сам и въпреки всичко мислиш за доскорошния любом/а дали е добре .

[Halloo]

Аз не обвинявам нея,в никакъв случай,аз направих ужасни неща,когато тя ме ревнуваше,не е било без причина,смисъл имаше момичета около мен,нормално е поддържам връзка с бивши приятелки,отделно имам още много приятелки,излизам с тях,изпращам ги и т.н.Което е нормално,когато съм поканил някоя приятелка на вечеря,естествено че ще я взема от тях и после ще я прибера,ако няма други планове.Тя се дразнеше от такива неща,винаги съм я канил с мен,понякога е идвала понякога не,но е виждала,че аз освен приятелско отношение нямах друго към тези момичета,защото за мен беше само тя.И още ме е грижа за нея,искам да е добре,но знам че ако съм пак с нея,няма да е добре не и за дълго,защото просто не си влияем добре един на друг.Колкото и силни чувства да изпитваме или не знаем как да се държим един с друг или просто това,че се обожаваме не е достатъчно.Не искам да й се случват кофти неща,постоянно е по болници,знам го това и съжалявам,но не е моя вината,не може да обвинява мен и да ме кара да се чувствам зле,опитах днес да й се обадя,тя не ми вдига Не знам,как да постъпя,държа на нея,бих искал да сме приятели,да бъда до нея,да й помагам.

[TROLLDADLOLCAKE]

Ако една жена иска да сложи край на една връзка - тя не говори,а просто си тръгва.В случая тя те обижда,нарежда и т.н може би с цел да се замислиш какво си направил и да поправиш нещата

[Halloo]

След 3 месеца иска да поправя нещата? Когато си тръгнах,тя ме потърси 1-2 пъти,аз й казах,че просто няма смисъл да се измъчваме и приключихме,след 3 месеца ме вижда почва,да ме блъска,да ми крещи,защото иска да се оправим?

[TROLLDADLOLCAKE]

Жените са странни създания.Никога няма да ги разбереш и просто ти е бедна фантазията на какво е способна една жена за капка внимание и обич.

[sometimes_]

Прекалили сте със сериалите.

[fenastz]

Не го дочетох, но тия курви в големи филми те вкарват

[igaydarov]

Човек, това е километрично. Не се учудвам че са ти отговорили едва няколко човека.
Опитай се ако можеш да го съкратиш до 10 изречения за да имам търпението да го прочета...

[Fisherman]

Жените са странни създания.Никога няма да ги разбереш и просто ти е бедна фантазията на какво е способна една жена за капка внимание и обич.

най-вярното нещо,което съм чел в тоя форум

[Reenata]

На мен пък ми беше интересно да прочета! Леле,човек.....голяма каша сте забъркали.. Ти наясно ли си със себе си как искаш да продължиш? Ако нямаш чувства към момичето, просто не я търси повече, но така не е справедливо, ИЗОБЩО....когато приключваш взаимоотношения с някого е редно да му дадеш едно смислено обяснение -"така и така , аз нямам чувства... Благодаря ти за това ... " Ако искаш да си с нея, просто сядате и провеждаде един разговор, в който всеки да каже как наистина се чувства ...

[Halloo]

Огромна каша,затова и се разделихме,защото просто стана като много объркано.Аз продължих през тези 3 месеца,имах момиче с което бяхме почти 2 месеца,но се разделихме,заради бившата ми приятелка де,не съм спирал да говоря за нея,което не е вярно,просто те се знаят и съм казвал чат пат нещо.. Аз не я търся,смисъл понякога мисля за нея,иска ми се да сме влюбени като в началото,когато знаехме само аз и тя,тогава беше лесно и красиво и истинско,след това колкото повече хора разбирах,толкова повече се карахме.Какво обяснение да й дам,то ние се съсипахме и наранихме много.Опитах да говоря с нея,тя ми каза "Не ми звъни,психо,остави ме намира,колко още искаш да ми съсипеш живота" и след това ми затвори..