всичко е смешно

[indeed]

Вчера имах бал <това е поводът да напиша темата, но има други, по-стари и по-глобални елементчета, които смятам, че наистина трябва да се променят> <ии да, донякъде е неадекватно да мрънкам за завършването>. Не си падам по драматичните неща, обаче сега звученето май ще е такова. Претендирам, че имам усет към околните, само че точно в момента се чувствам адски глупава. Не съм от типа момичета, за които балът е нещо супер супер важно, но установих, че дори на мен нехайността не ми понася. Никога не съм имала голяма компания, от много време излизам само с отделни хора <най-често не се познават помежду си> и всичко е точно. Е, сега изведнъж се оказа, че претенциозните им думи <а те бяха повече от претенциозни> си остават само думи. Всичките приятелчета си намериха извинения да изчезнат на деня. Подробности за причините са излишни. Да кажем, че някои си струваха замислянето, но... защо ли аз, ако бях в тяхното положение, нямаше да реагирам така?! Та да. Не става въпрос толкова за завършването като завършване <макар че то те изстрелва към различен свят, както казват>, колкото за факта, че си каниш хора с идеята да се получи свежо, ала става ясно, че независимо от хубавите ви моменти заедно, приятно прекараното време си остава приятно прекарано време в миналото и толкова. Няма да се занимавам - има и предишни ситуации, подобни на вчерашната, а моята толерантност не е безгранична и не мисля, че е оk да бъде. Писах тук, защото се замислям, че, колкото и извадено от контекст да звучи, отношенията ми с хората никога не са били истински качествени. В главата ми открай време се превъртат анализи на всичко - буквално всичко - и на приятното, и на неочаквано неприятните изненади, и на вариантите за развитие на различните положения (...), обаче това явно не ме прави по-умна, нито по-досетлива. Имам, разбира се, точни попадения. Иронията е, че въпреки разпада на поредното познанство не оставам с лоши чувства и продължавам да пазя някакво сравнително добро впечатление от човека. Мисленото обобщение сочи, че в края винаги ги "обвинявам" в несериозност, макар те реално да не чуват никакви обвинения - жалко и безполезно е. Честно, не проумявам защо отношения толкова често се разпадат в моя свят. Очевидно има нещо в мен, не може всички други да са повредени. Дали ще се намеси разстояние и всичко някак постепенно ще охладнее, дали ще става въпрос за момче, което има по-специален интерес към мен и като не му потръгнат плановете оправдано ще си тръгне, дали ще изплуват прекалено големи различия, дали ще има минисдърпване... резултатът е един и същ. Много важно, че завършвам с перфектни оценки, много важно, че ме чака нова обстановка извън страната, много важно, че имам някакви влечения и страсти... Липсва ли "човешкият фактор" xD, всичко друго е безсмислено. Казвам го като човек, който не изпитва кой знае каква потребност от по-... може би дълбок контакт. Все едно, ако ми хрумнат допълнения, ще ги добавя. Сега сте вие.