всичко е смешно

[Ivaaaaa]

дано има по-малко завършващи като мен xD. Т.е с нехарактерен и за тях самите драматизъм и с помрачено настроение.

драсти, мислех, че съм само аз с кофти чувства след бала. самоизолираш ли се? предпочиташ ли да страниш от хората? влизала ли си в ролята на аутсайдер? осъзнах, че дотолкова съм успяла да се дистанцирам от всички, че изведнъж...те са спрели да се интересуват от мен /класа/. цялата вечер прекарах отвън с един съученик, с който имах връзка /ако не ме харесваше (може би обичаше), щеше да ме заебе и той/. приятелите... и тях много често отбягвам, но те се оказаха некви свестни и продължават да ме търсят /и аз не знам що/, но сигурно и тях постепенно ще прогоня от себе си. проблемът при мен е, че не изпитвам нужда да бъда с...хора, хаха. предпочитам собствената си компания, никога не съм била забавна, весела, позитивна. най-много да остроумнича, малко сарказъм, ирония, а-у и така ...
мисълта ми е, че проблемът е в теб /ако изобщо може да се нарече проблем, но за теб явно е важно/. не знам, няк'си не моа си представа да се правя на забавна, за да ме харесат. не ми идва отвътре. дано съм ти разбрала проблема правилно. сори, че писах толкова за себе си ;д.

успех в живота /беше некъв лаф едно време/ ( :

[indeed]

самоизолираш ли се? предпочиташ ли да страниш от хората? влизала ли си в ролята на аутсайдер?

Всеки е влизал в ролята на аутсайдер, дори да е било за доста кратко, дори по принцип да е супер контактен и да се радва на голямо внимание. Не се самоизолирам, нито предпочитам да страня. Това по принцип; с класа така и не ни се получи да се "спечелим" взаимно. Нормални ни бяха отношенията, ама приятелството все ни бягаше, а организацията до последно беше трагична. В темата говоря основно за другата част от социалния си кръг - частта, с която ми харесваше да мисля, че нещата са ако не перфектни, то поне достатъчно стабилни//устройващи ме.
Не се харесвам такава, т.е ЗА МОМЕНТА ужасно критична и хейтваща. Хубавото е, че се познавам и съм убедена, че тия мисли ще изчезнат скоро. Уф, чувствам се на границата с шизофренията . Знам, че не съм част от масата, знам, че мисълта ми работи и обикновено лесно намирам решения за повечето неща, знам, че съм як приятел ()... От друга страна споделям мнението, че е грозно и проява на нисък интелект да се величаеш, да гледаш отвисоко и да пренебрегваш чуждия потенциал, който често само дреме, но го има и е способен на много. И в MIT да работиш, а хората да са клошари, пак не е оправдано. Всъщност това "разделяне" на база социален статус и евентуално образование в 99% от случаите ми изглежда малоумно... Има много по-красноречиви неща, по които може да си правиш преценките. Абе на теория ги разбирам нещата, обаче ще се окаже, че ми липсва не частица, ами цяло огрооомно парче от живия живот. Мисля да се включвам повече в реалността и би трябвало да забележа желаната промяна.