всичко е смешно

[indeed]

самоизолираш ли се? предпочиташ ли да страниш от хората? влизала ли си в ролята на аутсайдер?

Всеки е влизал в ролята на аутсайдер, дори да е било за доста кратко, дори по принцип да е супер контактен и да се радва на голямо внимание. Не се самоизолирам, нито предпочитам да страня. Това по принцип; с класа така и не ни се получи да се "спечелим" взаимно. Нормални ни бяха отношенията, ама приятелството все ни бягаше, а организацията до последно беше трагична. В темата говоря основно за другата част от социалния си кръг - частта, с която ми харесваше да мисля, че нещата са ако не перфектни, то поне достатъчно стабилни//устройващи ме.
Не се харесвам такава, т.е ЗА МОМЕНТА ужасно критична и хейтваща. Хубавото е, че се познавам и съм убедена, че тия мисли ще изчезнат скоро. Уф, чувствам се на границата с шизофренията . Знам, че не съм част от масата, знам, че мисълта ми работи и обикновено лесно намирам решения за повечето неща, знам, че съм як приятел ()... От друга страна споделям мнението, че е грозно и проява на нисък интелект да се величаеш, да гледаш отвисоко и да пренебрегваш чуждия потенциал, който често само дреме, но го има и е способен на много. И в MIT да работиш, а хората да са клошари, пак не е оправдано. Всъщност това "разделяне" на база социален статус и евентуално образование в 99% от случаите ми изглежда малоумно... Има много по-красноречиви неща, по които може да си правиш преценките. Абе на теория ги разбирам нещата, обаче ще се окаже, че ми липсва не частица, ами цяло огрооомно парче от живия живот. Мисля да се включвам повече в реалността и би трябвало да забележа желаната промяна.