
Първоначално написано от
bebebebe
И двамате се харесваме.Но не съм му казвала,нито той на мен. Срам ме е да му кажа но много го искам.. От половин година съм влюбена в него.. Изобщо не съм предполагала,че ще харесам точно него. Не знам - просто се случи. Той е от моя клас. През часовете постоянно се гледаме и си се усмихваме.Обичам да се закачаме.. Дразним се взаимно и се смеем.. Един път ме бяха хванали да не избягам и той стоеше точно зад мен.Усетих тялото му зад мен. Беше ме хванал за ръката.. Обаче ние не се държим мило един с друг. Той не е от тези кавалерите и това ме кара още повече да го харесвам.Много ме е страх ,че сега след 7 клас ще се разделим... Искам да сме заедно. А не знам да чакам ли или да му кажа. Как ще му кажа? Много ме е срам а и не трябва ли момчето да действа първо? Всяка минута,всеки ден мисля за него. Постоянно го сънувам.. Нямам и апетит.Единствено съм добре когато е близо до мен. Това е така и продължава още от началото на зимата. Чувствата ми все още не са изчезнали и едва ли ще изчезнат,което ме притеснява. Не мога да си представя,че повече няма да го видя. Трябва да стане нещо! Много ми е гадно... Сега ще кажете,че съм малка. Да,малка съм и какво от това? Да не би аз да съм виновна,че се влюбих? Никой не определя кога да се влюби. Изобщо не съм вярвала,че ще се влюбя в него. Преди не бяхме толкова близки,но след като се опознахме всичко се промени. Изведнъж стана много красив и привлекателен. Характера му е страхотен. Много съм объркана. Какво ще стане? Защо не ми каже??? Дали ще си остане една несподелена любов? От това ме е страх..