Нищо не ме прави щастлив, не вярвам, че е и възможно - нито при мен, нито при вас. Това което вие наричате щастие е само фантазията за него, постигната чрез кратки моменти на физично или психично удовлетворение. Нищо повече. Щастието е просто поредния социален мит, проявяващ се в масовото желаене, търсене и привиждане на удовлетворение във всякакви обекти, на всекиму според потребностите. И цялото идеализиране на тия обекти, били те пари, любов, Бог или нещо съвсем тривиално, служи само на вътрешния принцип на удоволствието - т.е. вашето щастие съвсем не се дължи на нещата, които твърдите, че го придизвикват. Те служат само като форма, която се изпълва с идеализирани качества от въображението, за да може по-късно да се изфантазира като желана. И в това е основния момент - не в щастието, а в желаенето (и търсенето) му, като следствие от постоянен стремеж към удовлетворение (или по-точно, от стремеж към избягване на неудовлетворението).
Но защо изобщо се заблуждавате, че имате нужда от щастие, когато страданието се оказва много по-ползотворно в доста отношения? Цялата тая моментна илюзорност, почти несъзнателност, на удовлетворението, не остава нищо след себе си, освен желание за още удовлетворение. А страданието твори и заличава, изгражда и разрушава, и то в такива пъстри нюанси и палитри, докато съвсем загуби значението си на страдание, и стане средство - за вървене по своя собствен път.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 05-28-2014 на 08:03