:)

[defender]

А страданието твори и заличава, изгражда и разрушава, и то в такива пъстри нюанси и палитри, докато съвсем загуби значението си на страдание, и стане средство - за вървене по своя собствен път.

а вървенето по собствения път не е ли пак вид щастие.
А стремежа ти да превърнеш страдането като средство за вървене по своя път не е ли пак един вид несъзнателен стремеж към щастие и да се чувстваш добре.

Защо страданието при тебе е започнало да губи значение ако това не го прави стремежа ти към щастие и да се чувстваш добре, ако нямаше стремеж към щастие, то щеше да оставиш страданието да не губи значение и да не се превръща в средство за вървене по собствения път, а щеше да го превърнеш точно в обратното.

Всъщност всеки стремеж за удовлетворение на всяка твоя мисъл или убеждения (колкото и странни да са) е вид търсене на щастие.

така, че не ми се прави.

Но защо изобщо се заблуждавате, че имате нужда от щастие,

като нямаш нужда и стремеж към щастие просто спри да дишаш, защото поемането на въздух за тялото е прекрасно изживяване - просто му го отнеми.