
Първоначално написано от
DoctorSatan666
Но защо изобщо се заблуждавате, че имате нужда от щастие, когато страданието се оказва много по-ползотворно в доста отношения? Цялата тая моментна илюзорност, почти несъзнателност, на удовлетворението, не остава нищо след себе си, освен желание за още удовлетворение. А страданието твори и заличава, изгражда и разрушава, и то в такива пъстри нюанси и палитри, докато съвсем загуби значението си на страдание, и стане средство - за вървене по своя собствен път.