стихове

[chris911203]

Призрак:

Целувка през нощта, вкус на изневяра.
Чаша уиски в ръка и седнал съм на бара.
Мисля за това, което съдбата ми отрежда.
До нула се свежда последната надежда.

Задънена улица, не път, а безистен.
Нощ е, мрак, няма вече светъл ден.
Минават часовете а с тях нарастват глътките.
Промилите в кръвта опияняват с полъх хрътките.

Спуска се мъгла и в плен обхваща тялото.
Загубих образа си, запечатан в огледалото.
Стъпвам по прахта, но не оставям следи.
Изстина моето сърце, моите очи.

Обичах цветя и под тях сега почивам.
Черпя от техния живот и бавно ги убивам.
Кълнеше се в любов, а уви врата ми в примка.
Отчаяна сега ме целуваш само на снимка.

Призрак съм затворен зад четири стени.
Бродя с други загубени души.
Затворен съм в стая или в саркофаг,
където нямам място да развея бял флаг.

Целувка през нощта, предателство от Юда.
Трябва да си луда да мислиш, че няма да срещна друга.
В другия живот, поне ще живея в покой.
Няма да си моя, няма да съм вечно твой.

Горя отвътре, сърцето ми гори на клада.
Моята душа няма да бъде твоя награда.
Ще бъде твой грях за отминали деяния.
Ще ти напомня за всички мои страдания.

Но няма страшно, главата горе вдигнал съм.
Всичко, което искал съм в живота си постигнал съм.
Дори и в паралелния свят ще гоня новите цели,
Ще преследвам мечтите си без значение колко са смели.

Гледайки снимката ми ще текат сълзите ти,
спомняйки си как бях с теб в мечтите ти.
Една пуста грешка ме изпрати в нова "къща",
а от гроба мила само призрака се връща!!!