Твоят сезон

Студен си като през януари
минаваш като вятър
и оставяш ледени сълзи.
Мълчанието ти убива
всичките слънца в мен.
Приказките се изчерпаха
и докосваш ме едва
и студено, студено ми е вече,
не ще ме стопли нежността.
Не ще ме стоплиш ти,
защото пак те няма.
Връзката с теб е по-студена
и от януари.
А аз тихичко си тръгвам,
надявайки се да забележиш
Обещах си да не пиша за теб,
защото пиша ли-
усещам малко повече тъга
И ето, снежинките затрупват
моите последни стъпки
самота.