Писна ми от нея!

[anonimka29]

Вече шест години подред имам проблеми в къщи но и в училище! В училище ме утрят и ми се подиграват, а вкъщи.....е много по-лошо!
Имам проблеми с майка ми и незнам дали някого ще се оправят! Тя не е като нормалните майки!...вмесо да ти казва , че те обича, казва , че си егоистка и лицемерка!....вместо да те гушка и целува, тя те бие!...вместо да се интересува от теб тя се интерясува от своя любовник и нейните приятели! Искам по някакъв начин да променя нещата! Но как?

[anonimna:D]

Малко грубо ще прозвуча, но майка ти не става за родител. Рано или късно всичко се връща, сега ти имаш нужда от нея, после тя ще има нужда от теб, но на каквото си постелиш на това ще седиш. И да не си виновна ти, не се чувствай виновна за това

[BanKai]

Ако наистина си на 16 години я изтрай още 2 години и след това заживей самостоятелно.

[Light_Dreamer]

Ако това е истина, което казваш и не преувеличаваш, се обади на Държавната агенция за защита на детето (ДАЗД).
Единен номер за спешни повиквания
Тел. 112

Национална телефонна линия за деца
Тел. 116 111

Гореща телефонна линия за пострадали от насилие - Фондация "Асоциация Анимус"
Тел. + 359 800 18 676

Държавна агенция за закрила на детето
Тел. + 359 2 933 90 50
Факс + 359 2 980 24 15
E-mail: stopech@sacp.government.bg
Или пиши на http://www.stopech.sacp.government.b...&pid=911000000 .

[girlwithblueeyes]

Няма как да ги промениш .Някой хора си остават боклуци и след като станат родители

[Yogurt]

С времето всичко се променя.Ако и отговаряш, просто спри.Ако правиш нещо което я засяга спри.Гледай положително на нещата.Тя може да има проблеми, и да иска да почине след работа, да излезе с някой.
По заглавието на темата виждам че не я уважаваш особено.Родителите просто искат уважение, когато кажат нещо просто да слушаш независимо дали са прави или не.
Може да се нуждаете от повече разговори..спокойни разговори.Във един спор или проблем никога само едната страна не е виновна.Винаги всички имат вина, независимо дали е голяма или малка.

[Lonsdale.]

Най-важното е да не се затваряш в себе си. Излизай навън, разсейвай се, гледай да не мислиш за това. Подкрепям мнението по-горе, че ти остава още малко време и търпение и можеш да заживееш самостоятелно. Наблегни на училището, намери си хубава работа след време, за да можеш да се оправяш сама.

[Leticcia]

Отиваш в социални услуги, намирате компромисен вариант, има такъв, в който психолог да работи с теб и майка ти с цел подобряване на отношенията. Относно училището, нямате ли училищен психолог?