Пропадам, помощ !

[passion...]

Здравейте, бих искала да ми дадете съвет как да пооправя и подредя живота си,защото през изминалата година всичко тръгна стремглаво надолу. Винаги съм се оправяла с всичко сама, но сега усещам, че изтървам релсите от контрол и бих била доволна на всякаква идея . Промените започнаха през почти изминалата учебна година, откакто се преместих в гимназия. Привидно всичко е наред, продължавам да изкарвам отлични оценки (по дяволите идея нямам как го правя при положение, че не съм бутвала да уча), съответно родителите ми не намират за важно да ми обръщат някакво внимание, затънали са в техните си финансови и съпружески проблеми (не сме в добро парично състояние,разбирам ги, не искам да звуча смешно или лигаво, дори през лятото работя и никога не им искам джобни, само ако се сетят да ми дадат някакви, но имам нужда от подкрепа, а от тях получавам само викове или обиди). Реших и влязох във въпросната гимназия защото се славеше като най-добрата, а се оказах с клас, който ненавиждам, защото половината са абсолютни дебили, горди с уменията си да преписват, а другата половина са зубрачи (имам предвид, не хора които учат, а такива които наизустяват) и се чувствам напълно излишна в този вид общество. Отчуждих се и от приятелките си, заради разстоянията между учебните заведения. Близък приятел загина в катаснрофа и това беше повратната точка. Без никаква подкрепа и прекалено много тъга за да я преодолея нормално пропуших отново, пропих се и единственото ми занимание останаха самоунищожението, рисуването и китарата. С изключение на успеха ми в училище,всичко се срина, но предполагам и успеха е въпрос на време. Докопам ли се до пари от някаква работа или джобни ги профуквам за пиене и цигари. Мотая се с неправилни хора само и само да се докопам до цигари или купон с пиячка. Не мога да отида на училище без да съм подпийнала, защото ще трябва да слушам всички онези идиоти и проблемите им от сорта на "Нашите пък не искат да ми купят айпод ! ". Следваха много серии от изцепки, дори веднъж не помня как но бях стигнала до болница. .. Знам, колко ужасно... казвах си,че е моментно, но този ши*ан омагьосан кръг ме завладява. Моля ви, дайте някаква идея откъде да започна да се стягам, докато още мога... и как.. благодаря предварително..

[swagit]

Щом не понасяш факта , че пушеш и пиеш няма какво друго да ти кажа освен да ги спреш . Щом искаш - значи можеш да ги спреш ! Наистина много ти се е натрупало .. контактувай повече с приятелките си независимо дали има големи разстояния между училищата , излизай с тях , предполагам че те трябва най-добре да те познават или поне трябва да имаш някоя , която да ти е по-близка от останалите . Сподели на някоя от тях какво се е случило с теб , ако са ти приятелки ще се опитат да те развеселят , ще те посъветват как да се справиш с проблемите си и т.н. Аз лично се местя в друг град , софия по-точно , и не познавам никого там , много съм притеснена и не мога да си представя как щях да се справя без приятелите си и тяхната подкрепа (все си обещаваме , че няма да се забрвам , че при първа възможност ще се връщам в града , те също ще идват да ми гостуват и че ще си пишем всеки ден и ще си споделяме всичко и т.н.) Добре е и да споделиш на майка си и баща си какво те тревожи , за да ти обърнат повечко внимание , сигурна съм че и те ще ти помогнат да се справиш с проблемите си..Като цяло искам да кажа ,да споделяш каквото можеш с приятелите си и семейството , все някой ще те накара да се чувстваш по-добре !
Извинявай за скапания ''съвет'' просто се опитвам да помогна с каквото мога.

[Тромбоцит]

Осмокласничките явно яко ви тресат хормоните. Подреди си приоритетите, за да не ти е крив света. Ходи спортувай, търси занимания с нови хора, които изкл. пропадналите запивания и цигареният дим, който не е много окей на твоята възраст.

[passion...]

абе и аз на хормоните го отдавах и така се успокоявах ама... както и да е... Ясно ми е, че много за писане по темата няма де и пак мерси спорта си е добра идея

[passion...]

оп хах, съжалявам за безумната тема, едно от приятелчетата на брат ми се е развихрило от моя профил, е поне си е изляла душата...и да отивам да я питам доста сериозно от кога ги практикува тея порочни навици

[zeleniq_domat]

Кажи й на твоята приятелка да започне от началото... Да се опита да си припомни как е стигнала до положението, в което се намира, и да се опита да преодолее всичко, което я е докарало до там. Да се изправя пред проблемите си, заобиколен път няма.