Уотсън, имаме проблем

[testosteronNinja]

Бях решила да го пусна т‘ва в „Как се чувствате?“, но с цел правя тема, която да мога да си я намеря след време и да я прочета отново.

Осъзнах, че хората, които са пресичали пътя ми си приличат доста по едно- лесно се отказват от мен. Не вярвам, че е някакво съвпадение, затова и често търся вината в себе си, рядко я намирам, но ако задълбая винаги светва светлинката. Да дълбая...пФ, голяма грешка и знам, че е така, но продължавам да го правя...

Много е трудно да забележиш нещо некачествено у себе си, което си носила дълго време. Точно както, не можеш да усетиш собствената си миризма. Но когато успееш, трябва да се възползваш от моментния проблясък и да променяш, иначе ако се забавиш, ще ти трябва нова вълна от мотивация, за да изкорениш недостатъка.

Според мен енергията ти е в повече и няма да е лошо, ако започнеш да спортуваш нещо ново, който изтощава физически. Освен това, за да се радваш на момента, не планирай нещата, а бъди спонтанна. Ако нещо ти дойде на ум го казваш, а не да мислиш как да го кажеш, с какви думи, дали ще засегне някой. Ако сте навън и ти се танцува, директно ставаш, без да се притесняваш, без да мислиш как изглежда отстрани, без да се засягаш от коментарите, просто си правиш кефа. Ако ще играеш в дискотеката, не се бави със ставането и не започвай леко, защото съм забелязал, че както започна, така съм през цялото време. Просто играеш леко, веднага след като станеш, и като чуеш мелодията на песен, която ти харесва, направо избухваш и се раздаваш на 100%. Ако сте се събрали приятелска компания, винаги си говориш с някой или няколко, така привличаш вниманието, чувстваш се по-комфортно. Иначе ако си мълчиш е много гадно, защото като те погледнат ще се чувстваш неприятно, че си мислят колко си студена, намръщена, незабавна и така нататък, освен това всички ще те бъзикат, и ако се засягаш ще става само по-лошо. Просто трябва да се научиш да стоиш над нещата и да се контролираш.

Струва ми се, че и аз бях така преди. Само премислях нещата, само си задавах въпроси и се стараех да съм като по-интересни хора, които познавам, но все не се получаваше. Защото, нещата не се развиват по план в живота. Тогава се записах на бокс и за няколко години се промених много. Вече изобщо не ме интересува кой какво си мисли за мен, защото съм убеден, че с времето ще разберат и видят истината. Не ме е страх да гледам мутрите отсреща в очите, не се срамувам да си говоря с яките женски, не ми пука, ако ме бъзикат и общо взето винаги си я карам леко. Чувствам се комфортно във всяка ситуация, държа си се отпуснато и непринудено. Също така не си създавам врагове, което ми е от голяма полза. Ако трябва да се изразя накратко, бих казал, че правя следното: "Влизам напред с главата и се раздавам от началото до края."