Единственото за което ще ви помоля е да напишете с една дума нещата които ви правят наистина щастливи))))
Онзи, Който наистина е истинският Бог, или (казано с други думи) да намираш най-голяма радост в съпричастността към спасението на човеците/душите, което е от/в истинския Господ Бог
"благочестието със задоволство е голяма печалба;" 1 Тимотей 6: 6
Последно редактирано от npp : 05-27-2014 на 22:29
амииии, не мога да отделя точно едно.
-да гледам зимни спортове
-гушкане
-емоционална близост
-физическа близост
-сънят :Д
-хармонията/тишината/спокойствието
здраве
вътрешен мир ................ защото ако го нямаш не можеш да се насладиш на нищо друго.
Нищо не ме прави щастлив, не вярвам, че е и възможно - нито при мен, нито при вас. Това което вие наричате щастие е само фантазията за него, постигната чрез кратки моменти на физично или психично удовлетворение. Нищо повече. Щастието е просто поредния социален мит, проявяващ се в масовото желаене, търсене и привиждане на удовлетворение във всякакви обекти, на всекиму според потребностите. И цялото идеализиране на тия обекти, били те пари, любов, Бог или нещо съвсем тривиално, служи само на вътрешния принцип на удоволствието - т.е. вашето щастие съвсем не се дължи на нещата, които твърдите, че го придизвикват. Те служат само като форма, която се изпълва с идеализирани качества от въображението, за да може по-късно да се изфантазира като желана. И в това е основния момент - не в щастието, а в желаенето (и търсенето) му, като следствие от постоянен стремеж към удовлетворение (или по-точно, от стремеж към избягване на неудовлетворението).
Но защо изобщо се заблуждавате, че имате нужда от щастие, когато страданието се оказва много по-ползотворно в доста отношения? Цялата тая моментна илюзорност, почти несъзнателност, на удовлетворението, не остава нищо след себе си, освен желание за още удовлетворение. А страданието твори и заличава, изгражда и разрушава, и то в такива пъстри нюанси и палитри, докато съвсем загуби значението си на страдание, и стане средство - за вървене по своя собствен път.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 05-28-2014 на 07:03
ако все още се осланяш/кланяш на сатаната, няма как това да те прави щастлив, сатанизма е духовна извергщина, това е все едно да си пълниш душата с всякаква скръб и да си мислиш, че като търпиш мъката така си някакъв много голям мъж, много е важно и в какво вярваш като (учение за) мироглед, ето как например ти вярваш, че нищо не може да те направи щастлив, понеже (разбираш ли) всичко е мит - всичко такова е боклук, с който си пълниш ума/съзнанието, ако спреш да вярваш/мислиш такива неща, тогава ще ти олекне на душата, но най-вече човешката(666) религия (в твоя случай сатанизмът) е, която съкрушава човека духом
а вървенето по собствения път не е ли пак вид щастие.
А стремежа ти да превърнеш страдането като средство за вървене по своя път не е ли пак един вид несъзнателен стремеж към щастие и да се чувстваш добре.
Защо страданието при тебе е започнало да губи значение ако това не го прави стремежа ти към щастие и да се чувстваш добре, ако нямаше стремеж към щастие, то щеше да оставиш страданието да не губи значение и да не се превръща в средство за вървене по собствения път, а щеше да го превърнеш точно в обратното.
Всъщност всеки стремеж за удовлетворение на всяка твоя мисъл или убеждения (колкото и странни да са) е вид търсене на щастие.
така, че не ми се прави.
като нямаш нужда и стремеж към щастие просто спри да дишаш, защото поемането на въздух за тялото е прекрасно изживяване - просто му го отнеми.
Последно редактирано от defender : 05-28-2014 на 15:03