Липсва ли ви?

[ShtrudeL]

Колко често се връщате назад в миналото и до колко ви липсва то? Кои са най-честите места/ситуации/моменти, в които искате да се върнете или преживеете отново? Кое свое Аз искате отново да бъдете? А щастливи ли сте в настоящия момент с това, което сте? И т.н. и т.н.


Аз съм в кофата и ш'си праЯ квоТ си искам!

[Mary_Jane_69]

Много, да, живея в миналото, липсва ми да живея в .. момента... Емоции... Спомени :/

[an7raks]

Оо, да, често се случва да ме е яд за пропуснати шансове и мигове, както и за времето, когато нищо не се искаше от мен... Най-често става въпрос за моментите, когато съм се държал идиотски с близки хора. Не искам да бъда никое мое минало Аз, смятам, че се развивам към добро. Щастлив, трудно може да се каже... Да речем доволен...

[DoubleDMG]

Много ми е яко , как съм сега,само дето има доста неща , които бих изживял отново,не само бих върнал времето,ами бих си и останал там,не ми се остарява.

[yakuza_]

Чумата, туберкулозата, Чернобил

[Mary_Jane_69]

със душа на стар тибетски монах, помни всички човешки катаклизми

[IlovEmyPuffYToY]

След периода в детската градина всички спомени се опитвам да ги залича. Може би някой спомени не, заради любими хора и т.н., но иначе колкото по-далече от онова пъпчиво пубертетско минало пълно с драми и пълни с напрежение мигове, толкова по-добре. Това бяха тъмни периоди повечето. (не че сега съм много по-голяма де, ама все пак ) Добре ми е сега след претърпени 1000 метаморфози Плюс най-добре се живее като си концентриран в настоящето.

[tori]

Оо, да, често се случва да ме е яд за пропуснати шансове и мигове, както и за времето, когато нищо не се искаше от мен... Най-често става въпрос за моментите, когато съм се държал идиотски с близки хора. Не искам да бъда никое мое минало Аз, смятам, че се развивам към добро. Щастлив, трудно може да се каже... Да речем доволен...

Амен-амен ама не съвсем същото.
Някак... Да, често се връщам/х в миналото, често ми липсва/ше. Често ме е яд и често рева за минали неща. Искам си Аз-а от детската градина или първи клас. Щастлива не съм по никакъв начин ама приемам себе си, грешките си и настоящето и ми е някак добре по тоя начин. Ако не друго поне не се обвинявам за неща, които не съм сторила и гледам в настоящето, почти не мисля за „назад“ и „напред“.

[EinGutesKind]

Не, не искам пак по цял ден да стоя в училище, да пиша домашни, да съм зависим от нашите и да не мога да правя нищо "без позволение". Даже се чудя как съм оцелял в тоя ужасен период, сега ми е много по-добре