Здравейте. На 14 съм и октомври месец ще навършвам 15. Живея в морски град. Тази година имах желание да помоля за повече свобода. Помолих ги да ме пуснат да ходя на плаж сама. Отговора беше в 9-10 клас щели да видят, но нищо не обещавали. Всичките ми приятелки до една ги пускат. Причината била, че дъщерята на тяхна приятелка се удавила преди много време. Окей, разбирам. Трагедия. Но чак до 10 клас да не ме пускат? Че и нищо не обещавали. 5-6 клас даже ги пускат. Пускат ме само до 1 мол и то най-близкия. За останалите молове въобще да не съм си мислила да ходя, били много далече. А пътя даже не е повече от 10 мин, че и автобуса спира пред самите молове. Когато излизам в квартала дори в центъра на града, които е на 2 мин от мен и мога да ходя по пижама ми звънят на всеки 30-40 минути къде съм и какво правя. Много често ме канят на плаж и кафета, които не са в квартала и центъра и все отказвам, защото просто няма как да ме пуснат. Понякога ме е срам, защото им отказвам над 10 пъти и то заради забраната да излизам по-далеч от квартала и центъра на града. Наистина започвам да мисля, че в един момент няма да има с кого да излизам. Молила съм ги не веднъж да намалят със звъненето на всеки 30 минути и да ме пуснат да отида в друг мол, по-различен от този дето виждам магазините като изляза на терасата. Но отговора е винаги не. Как да им покажа, че не съм чак толкова малка и че може да ми се има доверие да изляза по-далеч от квартала? Явно ми нямат доверие щом не ме пускат, а на мен ми омръзна да съм все опазвана.