Не мога да разбера родителите си

[Mrs.Unmistakable]

Здравейте. На 14 съм и октомври месец ще навършвам 15. Живея в морски град. Тази година имах желание да помоля за повече свобода. Помолих ги да ме пуснат да ходя на плаж сама. Отговора беше в 9-10 клас щели да видят, но нищо не обещавали. Всичките ми приятелки до една ги пускат. Причината била, че дъщерята на тяхна приятелка се удавила преди много време. Окей, разбирам. Трагедия. Но чак до 10 клас да не ме пускат? Че и нищо не обещавали. 5-6 клас даже ги пускат. Пускат ме само до 1 мол и то най-близкия. За останалите молове въобще да не съм си мислила да ходя, били много далече. А пътя даже не е повече от 10 мин, че и автобуса спира пред самите молове. Когато излизам в квартала дори в центъра на града, които е на 2 мин от мен и мога да ходя по пижама ми звънят на всеки 30-40 минути къде съм и какво правя. Много често ме канят на плаж и кафета, които не са в квартала и центъра и все отказвам, защото просто няма как да ме пуснат. Понякога ме е срам, защото им отказвам над 10 пъти и то заради забраната да излизам по-далеч от квартала и центъра на града. Наистина започвам да мисля, че в един момент няма да има с кого да излизам. Молила съм ги не веднъж да намалят със звъненето на всеки 30 минути и да ме пуснат да отида в друг мол, по-различен от този дето виждам магазините като изляза на терасата. Но отговора е винаги не. Как да им покажа, че не съм чак толкова малка и че може да ми се има доверие да изляза по-далеч от квартала? Явно ми нямат доверие щом не ме пускат, а на мен ми омръзна да съм все опазвана.

[DeHu]

Много неприятна ситуация,наистина.Честно казано не мисля,че на родителите ти ще им повлияе нещо,особено ако сте говорили вече на тази тема.Аз на твое място бих им казала,че вече всичките ти приятели ги пускат и теб започва да те е срам от това,че те държат вкъщи,но предполагам,че вече знаят това.Дано не те избие някой ден в неправилна посока тоя непрестанен контрол,странно е,че те не осъзнават този момент.

[RapExotic]

Ходи с компания, а не сама. Запознай вашите с 2-3 твои приятелки, за да знаят с какви хора общуваш. След това просто им казваш, че излизаш с тях и ще са спокойни.

[Mrs.Unmistakable]

Познават всичките ми приятелки до една, тъй като съм израснала с тях, а и сме в една махала. Даже родителите им познават.

[Mrs.Unmistakable]

За грешен път не знам, но просто се очертава поредното лято, което трябва да прекарам в мирно приемане на истината. Имах доста идеи за лятото, но повечето от тях няма как да се осъществят. За догодина се надявам, че най-сетне ще извоювам някаква свобода, но ако не се получи просто ще действам зад гърба им независимо дали им харесва.

[supersonic0]

Честно казано никога не съм разбирал родители, които налагат чак такъв контрол. Да, хубаво е да контролираш децата си, да не са разхайтени и да се шлаят по цял ден по улиците, но границата между това да възпитаваш детето си добре и това да го принуждаваш да се лишава (защото това си е един вид лишение) от някои елементарни неща не е чак толкова тънка, че родителите да не могат да правят разлика. Аз за щастие никога не съм имал такъв проблем, нашите винаги са били строги, но пък поне затова са ме пускали почти (да не кажа дори абсолютно) винаги навсякъде. Е, някой път е трябвало да им се моля повече, друг път въобще - но резултат винаги е имало. Може също така просто да ти нямат доверие и да им докажеш, че можеш да се справяш сама за тези неща. По-нагоре те посъветваха да кажеш, че всички твои приятели ги пускат, а само теб не, но тук има голяма вероятност те да ти отвърнат по следния начин : Нас не ни интересуват другите деца, те си имат родители . Моят съвет е да седнеш и да поговориш с тях сериозно и да им дадеш да разберат, че вече си разумен човек, също така може да говорят с родителите на някоя от твоите приятелки (щом казваш, че се познават още по-добре), така смятам, че ще са по-спокойни.

[MACbrown]

Не знам как да ти помогна мила, но знаеш ли? те са прави за някой неща!Ти си едва на 14/15 , и не знаеш какви неща те чакат. Ако попаднеш на хора, които не ти мислят доброто, горко ти. Аз живея в малък град, срещала съм какви ли не хора, съжалявам ,че съм виждала такива хора, но това е живота.Те искат да те предпазят, защото те обичат. По този начин те защитават, защото не може постоянно да вървят след теб. Но по този начин не те оставят да порастеш! От една страна ги разбирам ,но от друга не. Ти си млада и искаш свобода, знам! Опитай се да говориш с тях, обясни им ,че не правиш нищо нередно, а просто се забавляваш с твоите приятелки.Кажи им ,че ще бъдеш внимателна, когато ходиш на плаж, на дуги молове и т.н. Не знам ,но ще бъде най- добре да им казваш ,че няма да се прибираш сама (до колкото разбрах с твоите приятелки сте от един квартал).

[SHPAIdURmeN]

Ще разберат къде си ходила, когато им кажеш.

[tochko]

За плажа спецялно може да ти помогне надуваем пояс/кресло, също така се пробвай да обясниш на ваще че ще си на охраняем плаж, до спасителите, пък дали ще е така или не, ти си знаеш.

[Lonsdale.]

Пробвала ли си да организираш разговор между родителите на някоя от приятелките ти и твоите? Ако поговорят по темата може вашите да променят мисленето си и да разберат, че наистина не е толкова страшно да отидеш на 100 метра по-далеч например.
Иначе да, нормално си е да се притесняват. Всички родители са такива-притесняват се, просто някои се опитват да дават повече свобода и да не го показват.

[replay92]

Родителите не разбират... имам чувството, че такива родители мислят по друг начин. Да - трябва се възпитават децата, но чак пък лишения... не е добре. Аз съм на 15 и ме пускат навсякъде във Варна, но стига да съм внимателен и да не сгафя нещо. Ако си малко онвеяна е нормално да не те пускат по такива места. Един приятел например веднъж се беше загубил... в мола *moment for facepalm* и оттогава рядко го пускат. Просто се опитай да бъдеш по-концентрирана. Няма да ти помогне да отиваш тайно или нещо такова. ;

[mira va4eba]

Според мен ако не им кажеш къде ходиш те няма да знаят къде си а пък ако не искаш да ги лъжеш примерно да не стане по лошо вземи някоя приятелка с теб и готово

[marilyn]

Колкото и да говориш, вероятно няма да стане. Разбирам те, защото на твоите години и мен не ме пускаха много, много. Не казвам, че са ми звънели през 30 минути, не изобщо. Но постоянно беше "къде отиваш", "кога ще се прибереш", "кой още ще бъде там?" и тн.
И искаха да се прибирам много рано, не ме пускаха дори лятото, когато е светло да стоя до по-късно. И с говорене нищо не стана, ама нищо.

Моят съвет е да не им се връзваш и да си правиш каквото знаеш. Смисъл... родителите ти сигурно работят, през лятото ти ще си си свободна, а те - на работа. Ако те питат къде отиваш - в мола, онзи близкият. А ти си ходи, където ти е кеф. Просто гледай да не знаят.