Най-прекрасната... О, всяка среща с него е толкова прекрасна.
Първата ни среща бе в гората. Беше февруари 2013. Стигнахме до една беседка и той ми каза да изчакам. Минаха 20 минути, започнах да се изнервям "още секунда и ме няма", нали тази песен все я въртяха по city. E, тази секунда изтече и аз тръгнах. След по-малко от секунда го чувам, че бяга след мен. Настигна ме, сборичкахме се, целите станахме в кал... Обръщам се, гледам човекът ходил кокиченца да ми търси. Много мило ми стана.
Друга любима среща ми е денят, в който се събрахме. Докато пътувах с влака към Варна, където той учи, ми дойде музата и му написах стихотворение. Исках по някакъв начин да му покажа, че е значим за мен. Цял ден се забавлявахме - пускахме писмо в бутилка, играхме куп игри. Все още докато съм с него се вдетинявам. Та, когато трябваше да се прибера, му дадох стихотворението и избягах във влака. Оставаше една минута преди да тръгне, а той се качи във влака разплакан и ме целуна. Най-прекрасния момент в живота ми.
Ох, изкушавам се да напиша за още една. Пътувахме към Варна и във влака ми беше много скучно. В чантата си имах боички за боди арт и го накарах да обещае, че ще стои мирно, без значение какво ще направя. Е, съгласи се, къде ще отиде. Нарисувахме си целите лица и преминахме така през цяла Варна. Хората се снимаха с нас и ни черпеха с най-различни неща.
Та, стигнах до най-ужасна среща..
Леле, когато се сетя и ме напушва такъв смях. Реших да изляза с един самовлюбен пикльо. Отидохме да играем билярд като през целия път слушах колко е добър във всичко, с което се захване. По време на играта дойдоха някакви момичета и той целуна всяка една от тях с език, а след това най-нагло се обърна към мен и ми каза просто приятелки, да не ревнуваш? След като си тръгнах получих стотици смс-и как бил влюбен в мен, колко прекрасна съм била, какво би направил, за да е с мен..