Опитах да поговоря с нея.. Но както казваш ти.. нищо не е същото, магията я няма, или поне за нея (тя така казва).. Опитвам се да бъда позитивен и да се смея и веселя, но това става само когато съм навън с приятели.. а остана ли сам вечерите в къщи, се почва мъката.. Явно трябва да се преживее някакси, но НЕ ЗНАМ КАК ... мноооого жалко, можехме да сме най-щастливите, но.. както каза ти, появява се един боклук и разваля всичко.. нямам думи!