Аз съм изключително чувствителен човек и си нямаш ни най-малка представа колко сълзи изтекоха от очите ми, докато четях историята ти. Стана ми много тъжно за теб. Знам какво е да обичаш някого наистина за пръв път!
Нека да ти разкажа моята история.
С момчето, което сме заедно тренираме лека атлетика. По време на тренировки почти не си бяхме говорили, казвали сме си буквално няколко думи, но на 18.01.2014 имахме тренировка в друг град и забелязах, че на отиване и на връщане, той ми обърна внимание, не беше онова обичайното от по дума-две, беше различно. До този момент не съм имала към него никакви чувства, никакви симпатии. Когато се върнахме във Варна, ме попита дали искам да хапнем, съгласих се. Бяхме аз, той и още две момчета от отбора. Ядохме джобове, целите се оклепахме, много сме смяхме. Помня всеки малък детайл. По-късно аз, той, едното момче от отбора и две мои приятелки отидохме в едно заведение. Беше ме срам да говоря или дори да го погледна в очите, а когато си сложи ръката на врата ми цялата треперех. Вечерта, когато трябваше да се прибирам, той ме прегърна, като че ли ток мина през тялото ми, подобно нещо не бях изпитвала никога през животът си. По-рано си бяхме разменили номерата и когато си чаках автобуса, той ми прати смс да го добавя в скайп. Първата ми работа щом се прибрах, естествено беше да му пиша. Започнахме да си пращаме целувки, той казваше, че ги иска на живо. На 20.01.2014 излязох от нас по-рано и се срещнахме, първото нещо, което направих беше да го целуна. (не бях никак добра в това и го олигавих целия ) Отидохме да пием кафе и ме беше все още много срам, не спирах да повтаря колко красиви очи има. Знаех, че в това момче има нещо специално, но не подозирах, че за пръв път ще обикна някого. И така в началото ходехме в тях преди тренировки, лежахме и се целувахме. Бяхме на косъм да се разделим още в началото, защото му отделях прекалено малко време, но оправих това. Сега, ако мога ще съм до него всяка секунда! Тъкмо бяхме направили два месеца, когато отново бяхме на ръба, отново виновната съм аз. Бяхме на състезание в Пловдив и две момчета от отбора ми пълнеха главата с глупости и аз глупачката вярвах, но обичта ни е по-силна от злите езици на хората. Той е турчин и баща ми е против нашата връзка, но дори това не успя да ни раздели, дори напротив усилва желанието да бъда с него. Това момче е най-прекрасното! Толкова много е правил за мен и не, не говоря за материалните неща. Всяко едно "добро утро", всяка една "лека нощ"... Пазя всяко едно цвете, което той ми е подарил в книги. Пазя си споменът от първата ни целувка. А лудите купони, еех... Имаме толкова много луди спомени заедно. Обожавам нежните му устни и как сладко целуват, обожавам онзи негов възбуден поглед и зачервените бузи, обожавам кожата и ароматът му, обожавам топлите и силни прегръдки, повярвайте вече не мога без него! Той е този, до който искам да заспивам и да се събуждам. А какво по-прекрасно нещо от това да заспиваш до любимия? Обичам дори лекото му похъркване. Обичам да го виждам щастлив и сърцето ме боли, когато е тъжен. Обичам да му готвя, обичам да го гледам. Когато съм с него, съм защитена, не ме е страх от нищо. И вече не си представям животът ми без него. Не мога да си представя, че не аз му готвя, че не до мен заспива, че не мен целува и прегръща. Той е първият човек, който ми влезе в сърцето! А първите остават първи и за цял живот!