Дразни ме, естествено. Като съм излязла с някой, искам той да е с мен, а не някъде между личните си съобщения (в най-добрия случай).
Аз вярно, че използвам доста техника в ежедневието си, но не и когато изляза с някой. И все пак и едната, и другата крайност не е хубаво. Т.е. аз не играя игри (поне тип LoL и DOTA), ама нямам против тук-там да се споменава в разговор, също съм и далеч от мисълта, че хората ще стоят цяла вечер без изобщо да си докоснат телефоните.
Не мисля, че влияе особено много на приятелството или поне аз не го позволявам. Като цяло, когато някой прекали с игнора, започвам да го ебавам по някакъв начин за телефона и като цяло се усещат. Случвало ми се е да изключвам игри и/или лаптопи, преди да имат време да реагират, но си зависи от човека. Аз си знам, че моите хора няма да се жегнат от това, ама има някои, които ще ти повтарят една седмица как са щели да направят рекорд.
Но като цяло са в някакви приемливи граници обкръжението ми.

Цитирай Първоначално написано от golemiq_korab_minava Виж мнението
Линче. Срамът от среща и разговор очи в очи с другия е точно заради вредното киснене във форуми.
Това е загуба на умения за комуникация.
Тук не съм съгласна! Според мен форума ми е донесъл предимно положителни неща, обогатила съм си лексиката, научела съм се да споря (до известна степен) и нищо не ми пречи това да го използвам и в реалния живот.

П.П. Бтв някой спомена за facebook - сайтът, сам по себе си, няма нищо лошо. Именно така съм намерила много от старите си познати и сме си възобновили контактите. Лошото идва, ако го приемеш за "начин на живот", т.е. като пълна кифла non-stop да си пишеш къде си, с кой си, какво правите (ако всъщност го правите в краткото време, когато на си зяпате телефоните), да качваш по 22183963268 снимки на ден... и тн, и тн....