- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Хора, телефони, излизания, социален живот, а-у...
Въпроси:
Само мен ли ме дразнят хората, които като излязат не говорят, а само водят социален живот в мрежата... докато са навън, с истински хора?
От кой тип сте вие?
Това влияе ли на истинския ви живот, истински приятели?
Дайте да направим една сериозна дискусия за това как и дали интернета до някаква степен проваля реалните ни контакти? За това как от друга страна помага за завързването и може би развитието, на нови и стари връзки(не говоря за любовните).
Случи ми се нещо вчера и просто нямаше как да не пусна тема.
Интересни са ми вашите гледни точки, don't disappoint me.
*сън*
имам 1 приятел който е 24/7 на телефона, вчера сядаме на кафе и му викам Ясене нема да ти говора ако не си зарежеш телефона и той ми се разсърди малко ама го прибратова конкретно супер много ме дразни, сега ако си сам и чакаш някой да дойде може да си видиш фейсбука, ама да сте седнали няколко човека и всеки на телефона не го разбирам
the game
В 21 век е цял феномен човек да не си види фейсбука за един цял ден. Глупаво е, но е факт. И аз доста често съм залепена за телефона си, но това при мен се дължи на друго. Макар че пак не е оправдание.
Очаквам темата да се развие.
Случи ми се е да излизам с познати наскоро, не се бяхме виждали от година-две с тях. Преди правихме глупости заедно, където и да излезем оставахме какафония и разруха след нас, бяхме само луди глави в компанията. Седнахме в едно кафе по културен начин, разпитахме се кой как я кара и след 10 мин единия си изкара телефона и почна да го ровичка, следствието беше мексиканска вълна.
Почнаха да се обсъждат игри, приложения, ровичкания по фейсбуци, от там се подхвана и LOL, Dota, oще някви игри, дето не ги запомних. Обсъждали са тия глупости сигурно 2 часа +. Реших, че не се вписвам в атмосферата с моя телефон за левче и си тръгнах по средата на купона.
Как може да излезна навън с някой и той да почне да ми мели за някви компютърни игри или да ме надъхва 102948 часа да си направя фейсбук? Говорим за хора, минали двайсетака. Пълен леш.
Тия неща бъгват ..
Дразни ме, не съм излязла с човека, за да си стои на телефона и да не мога да му кажа и една дума. Веднъж бях в едно кафе и пред мен бяха седнали 4 момчета, като всички бяха на телефоните си, не си говореха, не се поглеждаха, нищо. Беше... меко казано смешно. Това дали ще си постоянно във фейсбук дори като си навън си зависи от човека. Познавам и от двата типа хора.
Но като цяло, не влияе на приятелството ми с него.
Това е болест. Някои са във висок стадии, други в малък. Само бабите ни на село са здрави.
Линче. Срамът от среща и разговор очи в очи с другия е точно заради вредното киснене във форуми.
Това е загуба на умения за комуникация.
Като цяло си е смешно, какво да ви кажа аз имам такъв случай наскоро, че уж ми се обаждат да отида на кафе да се видим, да побъбрим с едни стари приятели от детството, правили сме какво ли не лудории като деца с тях, а сега отивам там и какво да видя - само аз и едно момиче не сме с лаптопите си, всички други седят и цъкат без никакъв стон да издадат.. и просто започнах да умувам как генерацията постепенно се загуби в социалните си контакти в тоя измислен виртуален свят, технологията погуби истинските сетива на хората и им пречи малко или много в известна степен да се изразяват уместно в комуникацията помежду си, по мое мнение .
Мен лично ме дразни, аз никога не го правя (а и да искам не мога). Излязъл съм с тях за да обменяме ненужна информация, а не за да се гледаме, как всеки стой и щрака на някаква дъска.
n00bs
P.S. Очертава се интересна тема, понеже това нещо всички нас ни засяга в определена степен ..
Тъпо е много това... За щастие хората, с които излизам не са от този тип. Просто има някои, които по-скоро ще ти пишат, отколкото да ти кажат нещо, нищо, че сте един до друг на кафе... В училище ги гледам зайците всичките наредени в редичка до стената и си цъкат на телефони, таблети, лаптопи, плазми разни... Не мога да го разбера това.
Телефона ми е от онея железните Нокии дъртите, не ги знам как се водят...Как, бе, младеш, как да го свържа?!
имам една нокия дето я държа като антика, сумати удари е отнесла а само батерията и е за смяна, мисля че около 2006 някъде е купувана.
Не виждам защо едното да пречи на другото. Не може да си 24/7 по улиците и да забравиш къде ти е къщата, не може и да не излизаш, защото ще психясаш. Пък като си вкъщи, едно от заниманията е мрежата.
Ровя си, говоря, когато ме е кеф и имам да кажа нещо, мога и да мултитасквам, аз съм човекът с телефона :Д
колко от вас имат навика първото нещо, което да направят като имат свободно време е да влязат във форумъ или фацепейса автоматично?
Колко от вас, ако са водили няква продължителна дискусия с напълно измислен герой или група такива в интернет, но напуснете (спрете спора по темата незавършен) , та на другия ден тайно без да се лъжите - искате да влезете на всяка цена през свободното си време за да видите продължението или кой какво ви е писал?
Точно ти отварям темата и един от компанията ме гледа на кръв, и ми вика: "Аре, остави го тоз' телефон."
Иначе, не обръщам внимание на телефона като сме на маса, но ако ми стане тъпо или пък ме търси важен за мен човек, то тогава ще го погледна.
Уточни за какво трябва да говорят според теб в такъв случай.
С мен ако излезеш темите ми на разговор се изчерпват с комп. графика, някой и други филм и Дота.
Не друсам, мега скука ми е по клубове, 99% от познатите ми не мога 2 думи да вържа с тях на тема, която ме вълнува ;
Не знам при теб как е, но моето обкръжение представата им за добро прекарване е да се забият някъде, да се напушат и да се приберат. Или да отидат на концерт, да се напушат, напият и да се приберат. Или да отидат в някое заведение, да се напушат, напият и приберат.
Разговорите се въртят около деградантските истории на околните, няк'ви подмятания по адрес на общи познати, клюки, таратайки и дървено философстване (естествено върви си ръка за ръка с напушването).
Та ако ти си от тези - к'о да си кажа с теб ? Стерадиан знаеш ли какво е ? Не, налиМи ... ще си гледам телефона.
впрочем да уточня, че тия неща не ги пиша във вида на 'хейт' - през хуя ми е кой кво си прави с живота - просто ми се стори наложително да се уточни.
Когато съм в нас постоянно съм свързан с фейсбук, форуми, интернет като цяло.
Но като съм в компания изобщо не си поглеждам телефона, изобщо нямам потребност да вися в интернет
Един приятел в момента е така и постоянно му натяквам колко жалко е. Излезли сме вечерта, на бар сме, пием, той седи и си пише във viber с приятелката си. Постоянно като сме навън си е във фейсбук в някви други приложенийца откакто го има този тоя телефон. И най-смешното е, че човек не осъзнава как изглежда от страни и че не е ок да си навън и постоянно да си на телефончето си и отговора е "не ми цикли" или нещо такова ;д
тез технологии ще погубят света, аз имам 1 теория за тях ма някой друг път в подходяща тема и ако имам желанието да пиша може да я споделя
http://www.teenproblem.net/teenid/skatew
I know God is higher than we are, but not higher than we are, get it? (:
who’s gonna stop the war when the same ones who start the war
are the ones who profiteer when they shoot a rocket there it fills up their pockets here
who’s gonna try and stop the diseases when the stockmarket value increases
on their patented medication the vatican’s miseducation turn this planet into patients
who is gonna lead us the right way when all our leaders gone a stray
how long we’re gonna wait for our bright day when it already feels too late...
Снощи отиваме на кино 4 момчета и гаджето на единия... мацката и двама от келешите си извадиха телефоните на кафето преди филма и само в тях гледаха.. пък и после по време на филма същата история.. "поглеждаха си фейсбука"...
Пък аз и другия сме също със смартфони, ама въобще не ми е минало през акъла да го вадя.. нито пък на аверчето..
тъпа история като цяло...![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Аз преди бях залепена за телефона постоянно. Просто постоянно ми пишеха или звъняха разни хора. Обаче в последните месеци усетих, че много ме изнервя това да пиша нон-стоп и да съм толкова зависима от телефона. Така че казах на всичките си приятели да спрат да ми пишат и ако имат да ми казват нещо - просто да звъннат. За съжаление, средата ми е такава, че всички стоят постоянно на телефоните си. Не, че като излезем на кафе, не си говорим и си гледаме само фейсбук, но...телефоните ни са постоянно в ръцете. Знам, че е ужасно, ама...при мен вече е навик. Опитвам се да се откъсна от това и почти успявам. Даже се отказах от купуването на нов телефон, защото знам, че ако си взема нов, пак ще се залепя за него. А пък ми е далеч по-спокойно когато го използвам само за разговори.
I`m trying to make your dreams come true...