Привет, хора! От около година имам една такава връзка от онези с "привилегиите". Момчето е голям непукист и егоист, но в същото време ме кара да чувствам, че му пука за мен, което ми изигра ужасна шега. Двамата си прекарваме чудесно когато сме насаме, държим се като лигавите влюбени, интересуваме се един от друг, държим се за ръце, почти постоянно знаем къде е другия и т.н. Не исках да се влюбя, защото боли, но ето, че стана. Не мога да си го изкарам от главата, всеки ден, 24 часа в денонощието, даже го сънувам. Той знае много за мен, както и аз за него. Проблема е, че той не мърда по-далеч от това, което имаме сега, просто защото е свикнал просто да се наслаждава на момента и после пред другите все едно не станало нищо. Не знам какво ми става, но го искам, повече от всичко. Като го видя се разтапям, та чак ме е срам. Макар и да прозвучи обидно, клиширано или както искате го наречете, но знам, че мъжете мислят само за секс. Интересното е, че как от толкова време прекарано заедно не му е трепнало нищо и как като знае, че съм влюбена в него не ме е зарязал, а продължава да прекарва време с мен и прави така че да е приятно, докато не иска нищо повече. Според вас как да действам? Не ми се иска да продължавам докато не реши, че вече не иска абсолютно нищо от мен, но така ми е завъртял главата, че искам повече. Питала съм го директно дали иска да сме заедно като "гаджета", а той някак отговаря все едно ако сме заедно трябва да поеме някаква отговорност. Ако има мъже, които да са прекарвали такава връзка (не говорим за момичетата за една вечер), разкажете какво се е случило. Ясно е, че жените сме по-емоционални, но все пак успявате ли да се влюбите? Ако нямате точно, обективно мнение и сте решили да критикувате, моля ви недейте.