Здравейте! Казвам се Михаил и съм на 16г. От сега казвам, че това, което ще напиша, ще е може би дълго.. не ви задължавам да го четете ако нямате интерес. Искам да ви разкажа за моята първа ЛЮБОВ! Всичко започна в началото на лятото на 2013 година. В края на месец Май срещнах НЕЯ. Нейното име е Надежда. Всъщност тя ме намери, тя започна да ми пише първа (ако това има някакво значение). Отначало бяхме много срамежливи и двамата. Личеше си, че имаме симпатии един към друг. Видях я за първи път след края на един концерт. Тя беше заедно с още 2-3 нейни приятелки. Щом я видях, моментално очите ми останаха по нея. Тя също ме гледаше и тогава разбрах, че може би има нещо. След 2-3 седмици писане по фейсбук, най-накрая преодоляхме този срам и излязохме. Когато я зърнах, тя беше също толкова красива, колкото и когато я видях за 1ви път. Направо изящна, все едно Господ я е правил с толкова много внимание, че прекалил. Бяхме доста срамежливи и двамата. Дори едвам посмях да я целуна за 1ви път. Бяхме толкова срамежливи, че когато я попитах дали иска да сме заедно, тя само поклати глава без да каже нищо, гледайки ме с изпълнените си със вълнение и срам очи. Беше толкова сладко. Мина се един месец от както бяхме заедно. Всичко беше перфектно и идеално. Минаха 2 месеца, 3 месеца.. Цяло лято бяхме неразделни. Всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда. Не исках да я губя никога! Тогава си казах, че тя е точното момиче за мен! Че тя е свястна. И то си беше така - нито пушеше, нито пиеше (това е важно за мен ако трябва да уточнявам), държеше се добре с мен, можеше да разсъждава. Това лято тогава беше просто прекрасно.. ама като казвам прекрасно направо .... НЕЗАМЕНИМО! Обичахме се много, обичахме и да правим всичко заедно, да се подкрепяме един друг.. Е, от време на време може да сме имали малки проблеми и да сме се карали, но винаги сме си оставали заедно. Просто, не знам как да го кажа. Обичах всяка част от нея.. Обичах очите и, косата и, ръцете и.. А този глас.. мале! Не мога да го забравя никога.. толкова е мил и нежен... Винаги ме е карал да се разчувствам.. А когато ми каже нещо мило, просто ме праща на 7мото небе от щастие. Толкова малко ми стига, за да съм щастлив. Само като ми се усмихнеше и бях припаднал от щастие.. Толкова много си я обичах.. Тя ме плени.. Бих дал всичко за нея .. Понякога съм нямал нито един лев в джоба и съм събирал парички левче по левче, за да купя нещо за нея.. Защото аз исках тя просто да е щастлива. Не просто щастлива, а най-щастливата. И ние си бяхме такива де! То щастието се вижда от километри.. Просто бях облян от щастие.. Всеки ден нямах търпение когато си легна да стане отново сутрин и да почне следващият ден.. Защото знаех, че ще я видя! Ще я прегърна, ще я целуна. А какво по-хубаво от това? Знаете ли коооооолко много се зарадвах когато ме нямаше 3-4 дни в града и като се върнах и като се видяхме тя ми каза - "абеее ейййй знаеш ли от кога не съм те виждала бе" и скочи да ме прегръща и целува.. тогава просто бях най-щастливият човек на света. Така де, аз винаги когато бях до нея си бях най-щастливият.. Изглеждаше, че всичко ще продължи така като че ли завинаги.. Минаха 4 месеца, 5 месеца.. Всичко продължаваше да бъде супер.. Може би от време на време някои малки и незначителни проблеми, но нищо повече. Любовта ми към нея се засилваше ден след ден.. И ако щете ми вярвайте, но тук говорим за ИСТИНСКА любов! АМА НАИСТИНА! Мислихме постоянно един за друг. Бяхме неразделни. Не може да се опише радостта и щастието, което изпитвахме! А, може де, с една дума - ЛЮБОВ!.. Всичко си беше супер.. Минаха 6 месеца откакто сме заедно и тя почна да се държи някак по-странно.. Подозирах, че има друго момче.. Питах я, но ми каза, че няма.. След това разбрах, че излиза с някаква определена компания от нейни приятелки, където присъства и някакво си момче.. Не искам да му казвам името, поради факта, че изпитвам изключителна злоба към него, но кой не би изпитвал злоба към някого, който разваля една истинска любов? Питах я за него и тя ми каза, че са си просто приятели.. С продължение на времето тя се държеше все по-странно и по-странно докато един ден докато бяхме заедно се скарахме пак заради него и тя се разплака и си тръгна.. Стана ми изключително тъжно тогава и просто не успях да спра сълзите си.. Изчаках да се успокоя и я настигнах. Вървях зад нея без да кажа нищо.. Просто не знаех какво да кажа, знаех че това може би е краят.. Когато и казах нещо, тя се обърна и ми каза с насълзени очи "Абе ти няма ли да ме оставиш" и продължи да върви.. Тогава не знаех просто какво да кажа.. Имах чувството, че умирам.. И двамата си тръгнахме.. Вървях плачейки до вкъщи.. Не можех да осъзная какво се случи.. Нещо много много лошо.. Спряхме да си пишем.. Всичко свърши.. След 1-2 месеца установих, че са заедно с това момче.. Беше ми не гадно, а изключително гадно и тъжно.. бях тоталноо съсипан! .. Изгубих желание за всичко.. нито ми се ядеше, нито ми се слушаше музика, не исках да излизам никъде, не ми се спеше въобще, всяка вечер стоях буден с мислите за нея .. Разглеждах наши снимки и клипчета, на които сме заедно.. Не пожелавам на никого да му се случва.. Попринцип съм адски ама адски позитивен човек и рядко може някой да ме види да плача или да съм депресиран, но това болеше много.. много.. и не можех просто така да го прикрия.. чувствата си излизат.. Не съм плакал толкова през целия си живот сигурно.. Как разбирам, че е истинска любов ли ? Ами сега ще ви кажа. Минали са почти 6 месеца от както не сме заедно, а аз още мисля за нея и не мога да я забравя. Още помня ВСИЧКО. Всеки хубав спомен ме убива.. помня как се смеехме заедно.. помня как стояхме дълги часове и си говорихме.. помня и тези дълги целувки, след които като си отворехме очите и вече на вън беше станало тъмно.. помня и как тя говореше някакви си измислени думи и се смяхме, забавлявахме си се.. Имахме си и наше любимо място, където ходихме най-често.. Бяхме го кръстили "нашето място".. Помня и как ми се усмихваше, помня всяка част от нейното тяло, помня и как нарочно я дразних от време на време, помня и как обичахме да се снимаме с нейния телефон.. Помня как всеки път я изпращах до тях.. помня как я учих да прави бийтбокс, а тя беше толкова смешна и сладка в опитите си.. помня и когато ми каза за първи път, че ме обича.. не знам.. такива моменти не се забравят НИКОГА може би! .. помня ВСЕКИ ден! .... помня чувството когато я прегърнех.. някаква топлина обземаше цялото ми тяло и сякаш изпадах в екстаз.. а всяка целувка с нея беше най-голямото удоволствие на света за мен .. помня...... това е накратко моята история.. И ето ме сега - съсипан........