Не знам как да формирам тази тема без да изглежда,че съм лигаво момиче ,което иска да се оплаче.Не целя това.Проблемът ми е ,че още от малка съм доста комплексирана и никога съм нямала самочувствие ,дори когато съм получавала внимание.Не харесвам почти нищо в себе си и доста често откривам все нови и нови неща ,които ме дразнят по мен.Чувствам се различна.Странна.Гледам другите около мен и се чудя ,защо само аз съм такава ?Защо не мога да имам тяхната структура,кожа,коса.Не гледам хората в очите ,когато говоря с тях,доста често се опитвам да си скрия лицето.Приятелките ми са много красиви.Това допълнително ме срива.Когато си вървим някъде ги заглеждат,спират,свалят и така се чувствам доста по-зле.Не мога да опиша колко много искам да се чувствам свободно,да не се притеснявам от външността си и да се опитвам да се крия по-всякакъв начин.Срамувам се някой да ме види сутрин като стана,на плажа,по бельо,а вече съм на почти 17.Сега лятото се чувствам още по-зле защото две от нещата,които най-много мразя в себе си са краката и кожата ми (ех,наследство от мама).Както и това,че нямам никакви гърди,другият ми голям проблем. ;д Знам,че няма как да ми помогнете да променя себе си.Просто да ми даде някакви насоки.Мисля,че трябва да си променя психическата нагласа защото от там ми идва проблема.Благодаря
Последно редактирано от nonameee1 : 06-15-2014 на 08:19