- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Родителите ми се разделят!.. Малко помощ?
Привет. Накратко без да задълбавам- баща ми имаше връзка с друга жена(НЕ физическа). Аз разбрах, но не казах на майка си, за да запазя семейството си! След няколко месеца обаче и тя разбра, но всичко между баща ми и въпросната жена беше приключило. След случката майка ми стана параноична и си мислеше,че всяка жена с която говори тате е негова любовница.(Баща ми като цяло цял живот е бил мъж под чехъл и един ден просто поиска свободата си,но майка ми не иска да му я даде!) Тате се изнесе от вкъщи, но майка ми не иска да приеме раздялата- казва ми,че няма да се откаже от него, а той като направи опит да се помирят тя постоянно му крещи и му натяква. Та въпроса за помощта ми е: КАК ДА ОБЯСНЯ НА МАЙКА МИ,ЧЕ ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ ВАРИАНТ ПРИ УСЛОВИЕ, че тя го е мачкала 20 години и на човека просто му е писнало, без да я нараня?
П.С моля не ме пренасочвайте към други теми, защото всеки проблем е индивидуален и може да има обща нишка, но две неща са коренно различни.
В много засукана ситуация сте се вкарала мадам. Можете да направите драма на майка си и да й кажете, че ще живеете при баща си при евентуална раздяла, та така има 50% шанс тя да му даде 2-ри шанс. Ако това не стане, може да опитате, като й кажете какво си мислите, право в очите....
опитай да ги сдобриш
Това, че го е "мачкала" все пак не му дава право да търси нова връзка. И много странно, как майка ти не иска раздяла, а не иска и да му прости?! 20 години са си много време, сигурно го обича. Кажи й, че не искаш да живееш без баща си и не искаш да си дете на разведено семейство.
Това е тяхната връзка.Може да има неща, които дори не подозираш че съществуват.
Ами не е точно така. Като натискаш само един балон, той се пука- нали? Ами ей такъв инат е! Хем казва нека си дойде, хем му крещи и му говори само за това което е направил! Не му разрешава да говори с нито една колежка- а те работят заедно в магазин в който той е склададжия и всички други са жени. Обича го и още как. Казах и какво ли не, но се замислям дали така няма да е по- добре, вместо да се съберат и да се карат постоянно, да се разделят и събират и аз да си преживявам раздялата всеки път...
Може би! Но въпроса е,че всички ме намесват- само аз съм могла да ги събера- това са проблеми на възрастните- аз ли трябва да ги оправям?
Остави ги сами да си се разберат, тяхната връзка не те засяга... те трябва да решат какво да правят.