Не искам да политизирам, а да идеологизирам. Светкавичните и смъртоносни наводнения са били бедствие за България във времената на голата сеч. Като падне малко дъжд, водата се събирала в коритата и потичала надолу като мощна приливна вълна, отнасяйки цели села. От едно време нататък властта е организирала системно залесяване. Дори съм ходил на съботници за посаждане на фиданки. И през цялото време се обясняваше, че това е важно, за да се спре ерозията и да се предотвратят наводненията. По мое време вече никой не слушаше разяснения. Защо да слушаме - нали наводненията бяха редки!
Не щеш ли, един ден се оказа, че може да се сече поголовно и да се изкара лесна печалба. Едни умници приватизираха горите в реални граници, защото частникът стопанисвал най-добре. И след десетина години започнаха да се случват смъртоносни, убийствени наводнения, които късат бентове, отнасят къщи, давят хора.
Това, което дави България е нагонът за бърза и лесна печалба без всякаква мисъл за другите, за общия интерес. Не казвам да се национализира, но се видя, че нещата не се подреждат от само себе си. Държавата трябва остави хората да си гледат частните интереси, но дотам, докъдето не вредят на общността.
Мернах това мнение във FB и ми се видя читаво. Мисля, че повечето от пишещите тук биха се съгласили с него.