Замислих се наскоро, че просто не ми се живее този живот. Имам си семейство, приятели (от които само на 1 мога да споделя проблемите си и т.н), приятел. Имала съм и много отвратителни моменти, които съм преживявала доста време, поради факта, че съм адски чувствителен човек, който държи на човека до себе си и приятелите си. Но просто вече не мога да живея нормално, защото ме е страх от трудностите и нараняването. Имам вече много слаба психика, заради проблеми със семейство, ''приятели'', влюбване, нараняване и т.н. Ще си помислите, че съм още малка - да може и така да е тепърва ще навършвам 17 и мисля, че не е нормално това, което се случва с мен и в главата ми. Имам приятел от 3 месеца почти към който изпитвам доста силни чувства. Може и да е поради факта, че е първото момче с което съм и съм силно убедена в чувствата си. Много дълго исках да намеря такова момче. Не, че съм нямала възможност да си имам гадже просто съм от момичетата, които не искат да имат човек до себе си просто, защото им трябва, а исках човек с който да е истинско. Страх ме е от това, че ще дойде деня в който ще ме нарани и всичко ще приключи. Това не е, защото му нямам доверие просто знам, че аз винаги съм по-привързаната и накрая аз страдам. Искам да се разболея от някоя смъртоностна болест и просто да умра. Често започнах да пуша. Успокоявам се и започвам да мисля по-положително, но не мисля, че това е начина за щастлив живот. С много слаба психика съм наистина и малко ми трябва да направя някоя глупост. Дайте някакви мнения или съвети...