Едно начало на разказ. Харесва ли ви ?

[emi.smile89]

Здравейте,
може би това е единственото място където мога да попитам мои връстници за мнение за мое лично творчество. Така, че моля Ви дайте мнение за моето начало на разказ. Харесва ли ви? Може да отправяте и критика. Благодаря за вниманието.


Армита потъна в леглото си. Прозорецът на стаята и беше отворен и от него се приплъзваше ухание на дъжд и липа. Тя пое с дробовете си благоуханието. Почувства се благодарна за този миг, който и бе подарил Господ. Почувства искрата душевна красота която и бе дарила природата. Момичето умееше да цени малките неща, не приемаше нищо за даденост. За годините си беше интелектуално извисена и духовно надарена. Обожаваше в летните вечери да се отпусне в леглото си да пусне приглушена музика и да чете книги за непознати за нея светове. Увличаше се и по Роулинг. Магията на книгата и магията в романите на Роулинг я прехласваха, а може би това беше просто причина да избяга от задушливата реалност.

Армита беше едно четиринайдесет годишно момиче търсещо себе си. Често се чувстваше объркана и си задаваше глупавия за всички други въпрос ‚‘‘Каква съм всъщност аз?‘‘. Не чувстваше разбиране от никого дори и от себе си. Имаше собствени принципи и идеали. Сама знаеше какво е най-добро за нея(или поне така си мислеше). Още не бе намерила смисъла на живота, но смяташе, че обезателно има такъв, че всеки човек е роден с мисия на нашата малка, но голяма планета.

[CoNviCt]

Добро начало. Харесва ми. Разказът може да тръгне по доста банален път, така че бъди внимателна. Предполагам това "четиринадесет годишно момиче търсещо себе си" си ти, затова те съветвам да не разкриваш всичките се чувства до най-съвършената подробност. Тези описания понякога отегчават читателя, отнемайки от дълбочината на разказа/романа. Писателят е и манипулатор освен всичко друго. Накарай четящият сам да открие, сам да усети.