Нашите не искат да разберат сложната ми ситуация

[randomm_2]

Здравейте!
Реших и аз да споделя моята мъка в този форум. Въпросът е, че родителите ми са останали с прекалено грешно впечатление от моето сегашно и по-нататъшно развитие като личност и вече съм сигурна, че пословичната ми дребнавост е наследена точно от тях. За да придобиете представа аз съм много повече от интровертна личност. Контактите с хора ми причиняват страдание и това според мен трябва да се лекува. Всеки ден отивам на училище и веднага след това се връщам вкъщи и не излизам, освен ако няма някакви особени обстоятелства. Всъщност не помня от колко точно години не съм се виждала с деца извън училище. А на нашите този факт изобщо не им се нрави. На твърдото мнение са, че съм психично болна и ми го натякват всеки един удобен момент. Петици имам само по математика и това ми го изкарват през носа. Същото е и с излишните ми килограми, които, разбира се, отново стават повод да ме наричат с изключително гнусни епитети. Казват ми, че животът ми е провал и никога не е бил и няма да бъде нещо повече от провал. А за мен това е най-големият страх. Да съм провал. Всяка вечер ги чувам да ме обсъждат, че състоянието ми се влошава и че никога няма да имам пълноценен живот. Че им тежа. А на мен ми става много тежко, защото повтарям НЕ ПРАВЯ ЛОШО. Не правя нищо освен да ходя на училище и да се прибирам с единствената мисъл да си купя самостоятелна къща и да правя същото. Знам, че проблемът е и в мен. Но нашите просто искат да изкоренят душата ми и да я заменят със съвсем друга. А да правя това, което на тях ще им се хареса (да имам гадже, приятелки, да излизам вечер) ще ми причини единствено и само мъка и тъга. На тях АЗ им причинявам мъка и тъга, не оценяват труда ми в училище и в домакинската работа, все повече издребняват. A e много жалко, когато трудът ти е неоценен и пренебрегнат. Знам, че няма да се съгласят заедно да се консултираме при специалист, за това ви моля за мнения и съвети.
Благодаря