Любовта и компромисите

[- Fall Out Girl -]

Здравейте!
Имам проблем, с какъвто предполагам са се сблъсквали повечето от вас. Ще се опитам да пресъздам историята си накратко:
В продължение на повече от 4 години имам връзка с едно момче. Това е първата ми голяма любов, както можете да се досетите всичко тръгна от това, че се влюбих, следователно се "заслепих" и спрях да мисля трезво. За мен той беше всичко - исках да му дам всичко и да взема всичко от него. С времето изтрезнях от опиянението на безразсъдното влюбване - той започна да се държи лошо с мен, много пъти се разделяхме и винаги той беше този, който ме зарязваше. Наскоро се върна отново в живота ми след като дълго време не бях чувала и дума от него и твърди, че иска да прекара остатъка от живота си с мен, също и че ме обича.
Самата аз вече не съм детето, което бях - не го задушавам с ревност, не изисквам чудеса и романтични жестове от него, старая се да не го натоварвам със собствените си емоции и проблеми. Но изглежда все още има спънка - явно това, което искам, пак му се струва много. Той ми казва, че толкова, колкото е дал на мен, не е давал никога на никого досега и може би това винаги ще си остане така, но не може да ми даде повече. Цитирам:"Ако не си щастлива с това, което получаваш сега, няма да си щастлива никога с мен, защото повече не мога да ти дам дори да искам, спира ме инстинктът ми за самосъхранение. В живота ми се случиха много лоши неща и ако не бях запазил себе си, а се бях раздавал, нямаше да оцелея. Заслужаваш да получаваш всичко, искам да си щастлива с мен, но ако не мога да те направя такава, потърси щастието си другаде.."
В такива моменти осъзнавам, че колкото и да съм пораснала, имам нужда да изживея това, което никога не ми се е случвало - всепоглъщаща любов. Някой, който ще отвърне не само на обичта ми, но и на влюбването ми. Някой, който ще ме харесва такава, каквато съм, ще съм перфектна в неговите очи, както и той в моите. И най-важното - няма да имам чувството, че съм му в тежест. Защото в момента се чувствам точно така - сякаш всеки път, когато ми отделя от вниманието си, го прави с някакви усилия, да не кажа дори нежелание. Когато сгреша за нещо, винаги първо ще ми се скара. Сещам се какво ми е казвала майка ми:"Намери си мъж, който ще те подкрепя в трудните моменти, а няма да ти натяква къде си сбъркала"...
Въпросът ми към вас е какво мислите като цяло? Случвало ли ви се е подобно нещо? Раздвоена съм, защото не съм имала своето взаимно лудо влюбване, но така няма как да съм сигурна дали то е моето нещо. Ами ако не е и се лиша от този човек, който може и да е Моят човек? Знам, че ме обича по някакъв негов си начин, но той няма нищо общо с моя начин на обичане. Трябва ли да направя компромис със себе си? Поне временен, докато установя какво искам и какво е за мен? Знам, че това, което ми се случва, не може да бъде наречено "перфектни взаимоотношения", но е факт, че не съм срещала друг мъж като него.
Искам да подчертая, че всяко едно мнение ще е от изключителна важност за мен, затова не пестете нищо. Благодаря ви предварително!

[Enchanting]

Просто си задаваш въпроса, дали си щастлива и там е отговора.
Няма смисъл да оставаш с един човек, само защото ще останеш сама. Мисли най- вече за себе си.

[HellMoon]

По-добре голяма болка на един път, отколкото всеки ден по малко.

Няма човек за когото си перфектна и те обича такава каквато си. Замисли се, дори майките ни казват ''АКО промениш това в държанието си....ТРЯБВА да си по-еди що си, ПО-ДОБРЕ ще бъде за теб при условие, че...'' Не приемай критиката за нещо негативно, ако тя е градивна. Отговори си честно на въпроса ''Заслужавам ли нещо по-добро от него?''

[RapExotic]

Първото и единствено правило, когато се разделяш с някого - Никога не се връщай обратно при него!

Как може някой да те зарязва няколко пъти, да се държи лошо с теб, да не ти говори с месеци и изведнъж като му хрумне, че иска да е с теб ти да тичаш след него, като малко котенце след майка си?

[AnarchyBoy]

Първото и единствено правило, когато се разделяш с някого - Никога не се връщай обратно при него!

Как може някой да те зарязва няколко пъти, да се държи лошо с теб, да не ти говори с месеци и изведнъж като му хрумне, че иска да е с теб ти да тичаш след него, като малко котенце след майка си?

Може да чука добре..

[AnarchyBoy]

С подобни тинтири-минтири не се занимавай. Звучи драматично и не знам си какво, но не е решение, а празни приказки. Проблемът се сяда и се обсъжда, не се намесват стари случаи, не се генерализира.
Повярвай ми, been there, done that. Такива разтягания на локуми на никого не помагат.

orr

Може да чука добре..

[anonymous708973]

Цитирам:"Ако не си щастлива с това, което получаваш сега, няма да си щастлива никога с мен, защото повече не мога да ти дам дори да искам, спира ме инстинктът ми за самосъхранение. В живота ми се случиха много лоши неща и ако не бях запазил себе си, а се бях раздавал, нямаше да оцелея. Заслужаваш да получаваш всичко, искам да си щастлива с мен, но ако не мога да те направя такава, потърси щастието си другаде.."

С подобни тинтири-минтири не се занимавай. Звучи драматично и не знам си какво, но не е решение, а празни приказки. Проблемът се сяда и се обсъжда, не се намесват стари случаи, не се генерализира.
Повярвай ми, been there, done that. Такива разтягания на локуми на никого не помагат.

[Hilary_]

Ако той беше Мъжът за теб, нямаше да се замисляш. Очевидно не ти достига нещо, за да бъдеш щастлива в тази връзка. Навикът е заместил чувствата и в момента сте на доизживяване. Не си срещнала друг като него, защото не си имала очи за други. Не е първия, нито последния. А и това с лошото отношение, разделите и "не мога да ти дам повече", което си е чисто разтягане на локуми, не ми харесва. Заслужаваш повече и смятам, че трябва да си го потърсиш.

[bilqnavod]

Мило момиче, никой не заслужава подобно отношение. Получава се така, че ти даваш, а не получаваш същото. Любовта между двама души не може да бъде с ултиматуми и то само от едната страна. Между вас няма никакъв синхрон. Ти сама каза, че се чувстваш пораснала, замисли се - за какво ти е човек, който да те дърпа назад. Вземи решение един път завинаги, ще ти бъде трудно и ще те боли, но аз също смятам, че заслужаваш нещо по-добро.

[- Fall Out Girl -]

Да, задавала съм си въпроса дали заслужавам нещо по-добро, и винаги си отговарям положително, но защо не го намирам? Може би както е казано по-горе нямам очи за него, може би сама го отблъсквам, но може би и просто греша и не го заслужавам. Какъв ни е проблемът всъщност на нас, хората - че се надценяваме? Или че се подценяваме? Не съм сигурна дали преценката ми за самата мен е реална.
За това с постоянното зарязване и завръщане - тъпо е, че го приемам всеки път обратно, тук спор няма. Това сигурно пак е породено от страха от самота..
Явно наистина ми говори празни приказки, но нали разбрахте - това може, това ми дава (празните приказки). Повече явно нито иска да предложи, нито може така или иначе.
Може би не заслужавам кой знае какво, но не заслужавам и точно това - прекалено е, някак си..
Всички сте единодушни по въпроса, оттук нататък всичко зависи от това дали аз ще се осъзная.
Благодаря ви, много!