- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Малко съм самотна....
Здравейте! В последно време въобще не се чувствам добре. Защо трябва всяко лято да става така? Сега завърших и ще кандидатствам в университет. Аз несъм от най-общителнителните и попринцип често си карам летата без да излизам никъде. Докато бях на училище един вид винаги имах какво да правя и все пак съм сред хора , така че несъм се депресирала много....Но когато дойде ваканцията и минат две три седмици ми става гадно и започвам да се замислям.....
Никога съм нямала най-добри приятели. Всеки път когато искам да изляза с хората които уж са ми близки те или си намират някакво оправдание или се разбираме за след няколко дни. Вече започвам да се чудя да не би проблемът да е в мен. Защо никога немога да завързвам контакти? Сега като отида в университета пак ли ще е така? Не искам още 4 години от живота ми да минават само в учене и всеки път когато чуя как някоя приятелка има ново гадже или нещо от тоя сорт да ми се струва че живея на друга планета и на мен такова нещо няма как да ми се случи. Като цяло просто исках да споделя. Искам да имам приятели , но такива сред които ще се чувствам добре и ще се държа като себе си. Поддържам се, старая се да изглеждам добре и съм приятелски настроена. И все пак несъм от момичетата които стават в 5 часа сутринта да си изправят косата....
Не разбирам какво очакваш да чуеш от нас? Преди всичко от теб си зависи, а ти сама каза, че не си от най-общителните - еми стани. От личен опит ти го казвам. Всичко ще се промени![]()
Започни да се занимаваш с нещо. Така ще срещнеш други хора, които се занимават със същото и ще имаш теми за разговор с тях. Не искам да те плаша, но в университета никой не обръща внимание на социалните умения на студентите. Училището малко или много има за цел да развива социалните умения на децата, но в университета се предполага, че това вече е усвоено. С една дума ако сама не си потърсиш правилната компания никой не може да ти помогне.
Ами заради това повечето хора работят лятото общо взетоАко толкова няма какво да правиш, намери си работа, ако си от Варна, хващай златните, ходи на работа и така. Там едва ли ще срещнеш нормални хора с който да говориш, но няма да ти е самотно.
А иначе, според мен сама си предизвикваш съдбата. Няма как да стане да искаш да завързваш приятелство и да не се получава. Значи или си много досадна (нищо лично, изброявам общи причини) или си избираш приятели с който нямаш общо и с който не можеш да завържеш контакт. Ако нямате общи интереси, няма как да имате приятелство. Търси това в университета, там ще сте бая хора, ще можеш да намериш приятели. И винаги бъди себе си, така се завързва добро приятелство![]()
>>DjBelev<<
Всъщност университетът и смяната на обстановката е най-хубавото нещо, което може да ти се случи. Или най-лошото. Зависи как си го направиш. Мисля, че и друг път съм го споменавала. Там ще има всякакви хора, няма да се познавате, никой няма да знае каква си, какво си правила преди - един вид започваш начисто. Какво по-хубаво от това? Покажи им себе си, не бъди друга. Пък и обикновено в първи курс всички са много сплотени, защото никой нищо не знае къде са аудиториите и т.н., и винаги има с кой да се общува - разделението става по-нататъкНяма от какво да се притесняваш.
Simplicity, complexity, oh what a tragedy! Reality, insanity, strange normality. Incredible, untouchable, but just visual...
Съжалявам, че ще ти го кажа, но като чета какво пишеш за т.нар. си приятели, очевидно проблемът е в теб. Причините са много, че да тръгна да изброявам, пък и горе са ти дали достатъчно примери.
В удобна ситуация си, предвид положението си. Отиваш в университет - приеми го като шанс да започнеш начисто. Никой няма да те познава и всеки ще трупа първи впечатления от теб. Остави миналото зад гърба си.
Стига да имаш желание, можеш да завържеш контакт с всякакви хора. Да, по-лесно ще е ако имате сходни интереси, но и иначе не е болка за умиране, винаги ще се намери обща тема за разговор. Въпросът е да бъдеш усмихната и спокойна. Престани да приемаш дребните неща навътре. Първата стъпка е да си повярваш. Оттам нататък, няма проблеми.