Честно казано никога не съм разбирал родители, които налагат чак такъв контрол. Да, хубаво е да контролираш децата си, да не са разхайтени и да се шлаят по цял ден по улиците, но границата между това да възпитаваш детето си добре и това да го принуждаваш да се лишава (защото това си е един вид лишение) от някои елементарни неща не е чак толкова тънка, че родителите да не могат да правят разлика. Аз за щастие никога не съм имал такъв проблем, нашите винаги са били строги, но пък поне затова са ме пускали почти (да не кажа дори абсолютно) винаги навсякъде. Е, някой път е трябвало да им се моля повече, друг път въобще - но резултат винаги е имало. Може също така просто да ти нямат доверие и да им докажеш, че можеш да се справяш сама за тези неща. По-нагоре те посъветваха да кажеш, че всички твои приятели ги пускат, а само теб не, но тук има голяма вероятност те да ти отвърнат по следния начин : Нас не ни интересуват другите деца, те си имат родители . Моят съвет е да седнеш и да поговориш с тях сериозно и да им дадеш да разберат, че вече си разумен човек, също така може да говорят с родителите на някоя от твоите приятелки (щом казваш, че се познават още по-добре), така смятам, че ще са по-спокойни.