Дрейд, не виждам някой да казва, че с едно бебе си проваляш живота.
Авторке, смятам, че в същата ситуация аз бих направила аборт. Не разбирам как някой може да позволи родителите му да му гледат детето. Говоря от финансова гледна точка. Не бих си позволила по цял ден с мъжа ми да седим над кошчето и учебниците и да чакаме на пет лева от родителите за пюрета например. С какви очи? Да не би дъртите да са го правили тва бебе?
Още в най-ранна детска възраст хората учат, че направиш ли нещо, трябва да си понесеш последствията сам. В тази ситуация - да си гледкаш бебето с твои си пари.
Изключително нечовешко и егоистично ми се види да оставя/създам нарочно дете и да нямам нужната финансова обезпеченост, за да го гледам. Съвестта е нещо много хубаво, но е също хубаво и да влагаш малко трезва мисъл.

Освен това не разбирам и това с четиридесетте години. Човек (верно, че много зависи от специалността ама обикновено) завършва на 25-6-7 години. Плюс година-две за реализация прави 28-9 години.