Отговор в тема
тва си е убийство. не си малка. преценявай си дали искаш дете и можеш да се справиш. а майка ти е .. аре нема да я обиждам. обаче не бъди егоистка, защото това дете не е само твое и не само ти имаш право да решаваш съдбата му.
Напълно съм съгласен с draid!
Пантеро, ама то ти ще станеш баба направо, ако смяташ да раждаш чак, когато доходите ти са на 100% сигурни...
И аз първите 5-6 години съм отгледан основно от баба и дядо на село... Единствения минус е, че много се привързах към тях, ако това може да се нарече минус... Не виждам нищо лошо по-старите да помагат на младите, ако имат желание.
Начин винаги има, ако имаш желание! /Ся усещам как пак ще се изхилиш надменно и ще ми обясняваш как това било клише и бла-бла.../
А да не би майка ти да е против,защото знае,че заедно с баща ти няма да имат възможност да ти помогнат финансово и всякак.По принцип ако и тя те е родила по-късно,нормално е да смята,че не си готова още.Според мен,ако можете да разчитате на помощ от баби и дядовци (нека и аз поясня-не да им го ''хвърлиш'' детето,а просто да помогнат по някакъв начин в отглеждането през първите няколко години) и ако наистина го искате,то абортът е абсолютно нелогично решение.Казвам го като дъщеря на жена,родила първото си дете на 20 и може би и това оказва влияние в мнението ми.Допояснявам-имам малък брат,на 5 стана вече,когото майка ми роди на 39 години и му отделя много по-малко внимание,отколкото на мен и големия ми брат,така че никога не можеш да си сигурна дали ще имаш възможност да му осигуриш всичко (внимание,любов,материални е неща и т.н)
Фактор са, да, но едно време не е имало памперси и специални столчета, пък като гледам повечето тук и родителите им не са сакати (физически, умствено някои да) или мутирали. И на мен ми лъха на разглезеност от някои постове в темата.Първоначално написано от DisappointedDreamer
От друга страна, авторке, говориш само за финансово положение и семействата ви. Помисли си и дали човекът, с когото си в момента, е човекът за теб и дали ще просъществувате заедно дълго време. Просто като насока, нищо не намеквам и честно казано, не се обързвам с препоръка по въпроса ти. Мисля, че за такова решение и не трябва да се допитваш до тийн форум, където ще чуеш мнения от 15 годинишни, които хвърчат в облаците, до такива, които просто ще се изгаврят с положението ти и ще дадат своя гениален принос чрез малоумен коментар или в най- добрия случай ще се превърне в дискусия кое детенце прекрасно мамино златно тук как е отгледано и надцакване чии родители са по- яки... Безсмислено
А сега прочети първия пост.
БАЩАТА НА ДЕТЕТО - да ти го напиша с големи букви, понеже не си го видял явно. Не "приятелят ми", не "партньорът ми", камо ли пък "човекът, с когото се виждам след 10 години".
Кой знае от колко време са заедно? Ми ако е половин година, примерно? Да го ражда тогава ли?
Пантерке, какво значение има как го е нарекла? Той Е баща на детето, независимо от всичко друго.
Ти как очакваш да го нарече ??? Любовта на живота ми с който няма никога да се разделя ??? Това, че е казала бащата на детето, не значи, че не го обича и той нея. Да не говорим, че след като той е за оставянето на детето явно я обича. И да не забравяме, че той има също право на мнение, детето не е само нейно.
Не сте добре, честно.
Ако беше толкова сигурна в него, щеше да си проличи по някакъв начин в поста й. "Бащата на детето ми" е безумно дистанцирано и не говори за любов. Може да го харесва, но просто да не е сигурна, че иска да има деца СЕГА от този човек. Няма нищо лошо.
Нека самата тя каже.
да де
за тва едно от най-милите неща е "искам да бъдеш баща на децата ми"
Едно от най-милите е, така е.
Но не се прави на луд. Прочети пак поста и ми кажи. Не звучи ли дистанцирано?
Аз за приятеля си не бих казала "бащата на детето", бих казала "приятелят ми" или "партньорът ми", защото някак се подразбира, че щом сме заедно, той е бащата на бъдещото дете.
как да го чета пак като и веднъж не съм го чел
само последния ти пост прочетох и коментирах
трупам мнения.
хехе, може пък за нея "приятелят ми" да звучи по- дистанцирано, да не се впускаме в психологически анализи
за мен, примерно, "бащата на детето ми" звучи по- съкровено някак, гаджета бол, пък да ми направи бебе е по- сериозна стъпка
Отново по темата конкретно: Има си предимства да си по- млада майка, ако съумееш да се справиш през първите няколко години, когато е по- тежко, ако си студент паралелно, например, но после е хубаво и за детето, ще си има млада майка, която няма да е изостанала в разбиранията си (не че по- възрастните са в 100% от случаите), когато детето е на 18-20 и вече може да бъде напълно самостоятелно, тя все още ще е сравнително млада и ще може отново да обърне внимание на себе си.
За да не бъда прекалено неконкретна, аз лично, за себе си, също смятам,че трябва да съм постигнала сравнителна стабилност не само в материален аспект, за да се реша на такава крачка. Не ме радва идеята да съм студентка и да гледам дете едновременно, защото съм максималист и ще искам и в 2те да съм на макс, но все пак темата не е какво ние искаме.
Прочетох по- обстойно постовете по темата и гледам разкъсахте се за тия пари! Като имат финансова, времева и каквато щете възможност, защо да не помогнат, бе? Много сте самостоятелни, ама родителите ви още ви плащат баниците сутрин. А това пък на синоеката, че емоционалната връзка остава на заден план, само пари са нужни, ме разби.
Аз съм ЗА да го задържиш. Има държавата отпуска точно за млади майки-студентки редовно еднократна помощ от ако не се лъжа 3 хиляди лева, които поне за първата година ще ти свършат работа, отделно има и майчински мисля че са около 240лв, минималната заплата ако не си работила. Еднократната помощ е много хубава и е за нас българите, защото циглаците не учат записват висше. Разбира се, трябва много добре да премислите нещата и да се отнесете сериозно - трябва и двамата да учите добре, да си взимате изпитите и да започнете и работа и да изкарвате пари докато учите.
Вашите ще помагат но не разчитай изцяло на тях, покажете вие с твоя приятел отговорност и сериозно отношение и ще се справите. Запознай се с други млади майки и общувай с тях, да разбереш от тях какво трябва да се прави и как. Виж и форума бг-мама. И не забравяй - всяко начало е трудно. С времето ще става по-лесно.
21г не си съвсем малка ако си сериозен човек. Успех!
да, 2900лв са, еднократни, точно така
и имаш право на обжалване при отказ
навлязох в темата май прекалено, хах
Последно редактирано от therichbitch : 06-28-2014 на 20:52
Ти не разбираш, трябва да си натрупал пари, да си купил къща, апартамент кола, да си обзавел детска стая с най-скъпото на пазара и т.н. А докато го постигнеш, ако изобщо упееш, те хваща я рак, я умираш в катастрофа или някоя друга шитня. Има една поговорка която обичам "Пиленцето каца веднъж на рамото" И за мен лично ако сега махне това дете не се знае дали изобщо някога ще има.
Именно. А Дрейд реши да оборва моето мнение, все едно това е мнението ми във всички ситуации. А то не е.
Дадох съвет на база дадената ми информация. Нямам отговор за "по принцип".
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
На мен лично това "приятелят ми" ми звучи по-дистанцирано от "бащата на детето". Аз бих го наричала "таткото", защото това ми звучи най-сладко и интимно, когато на хоризонта се е появило и бебе.
а мъжа отговаря, затваряй си лайняната уста, че децата изтичат, КУЧКО (мъжа е черен)
прави аборт, държавата няма нужда от още "крепостни селяни", на 21 си, а другия, с пишката разбрах, че също е студент и на 2-мата ще ви се живее, а да буташ количка означава, че няма да може да го правите, освен ако не го гледат родителите, другото което е, не мисля че това е тема за форум, аз лично бих хвърлял монета, явно живота не ми е много ценен, че да имам случайно котило на 21, значи не виждам проблема да го реша със стотинка
n00bs
Абе я дайте да гласуваме за или против и каквото излезе... то се вижда, че "отговорната бъдеща мама" оставя избора в наши ръце.
от всичко тва разбрах само, че пантерата е крайно елементарна, което разбира се не за първи път ми прави впечатление
Не, елементарно е да обиждаш някого на лична основа по единствената причина, че не е съгласен с теб, драги.
Аз в повечето случаи съумявам да направя разликата
Помисли си пак
Ако не си напълно убедена, че го искаш и можеш да го гледаш по-добре не го раждай.
Защото след като го родиш и след време почнеш да съжаляваш, че си го родила, детето в един момент ще разбере и ако е по-чувствителна душа може така да му прецака психиката, че да не може да се оправи цял живот.
Живот на всяка цена не е живот въобще.
аз сега като чета какви големи кариери и пари правят българите след като завършат образованието си на 30-години със заплати 500 лв - направо са адски готови за деца всички.. само дето след 30 годишна възраст бременноста се усложнява..
Авторке, самият факт, че питаш в тийнфорум дали да оставиш детето си, ме навежда на мисълта, че ти изобщо не си готова да станеш майка. Ние ли да решим вместо теб? Защо не направи анкета към темата да видиш "да" или "не". И след години (ако оставиш детето) като се заговорите ще му кажеш, че в тийнпроблем са ти казали да го родиш и ти си се съгласила...
Може да съм груба, ама не мога да повярвам, че има хора като теб. Объркана си хубаво, ама да питаш непознати от форум дали да раждаш, или не?!
Иначе не разбирам как можеш дори да мислиш за дете, когато си студентка и нямаш доходи, нито бащата работи. Родителите хубаво ще помагат, ама те ли ще ви гледат детето. Сигурна ли си, че след година две, няма да се сетиш, че не си си изживяла студентските години и искаш дискотеки, алкохол и купони?
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
