Дали е любов...

[o1ive]

С едно момче бяхме приятели от много време и в един период станахме по-близки,а след време още по-близки и приятелството прерасна във връзка.Спах с него за първи път,но след време разбрах,че си е говорил с бившата си по телефона и заради начина,по който го разбрах,а именно-не от него,почнаха постоянни съмнения и караници.Съмненията идваха от това,че тя му е първата във всяко отношение(първата любов,първата с която го е правил и т.н.),имали са 2 годишна връзка и това ме караше да изгарям отвътре,да се питам дали някой ден няма да ме зареже и да се върне при нея.Никога не бях ревнувала някой така,а дори и да съм ревнувала,не го бях показвала..И така до един ден,в който,когато бях разстроена не го оставих.Може би го направих повече,за да видя дали му пука,дали ще ме остави да си тръгна..Та след известно време си продължихме да се виждаме,но понеже е най-големият инат,който познавам,ми каза,че като го остави дадено момиче не би се върнал при нея,колкото и да я иска.Междувременно,понеже сме малък град и всичко се разбира,започнах да дочувам,че излиза и с бившата си приятелка.Понасях всичко с много болка,докато един ден не реших да направя нещо,което смятах,че ще е най-разумното-да пиша на въпросното момиче,за да се уверя,че наистина имат нещо.Оказа се,че наистина излиза и с двете.Тя каза,че докато сме били заедно са поддържали само приятелски отношения,освен,че седмица преди да тръгнем и бил казал,че я обича..Решихме вместо той да ни върти,ние да въртим него..Хубаво,ама тя не знам как гледаше на ситуацията..а така и не разбрах,говореше само колко много го обича и как не иска с друг..Каквото и да е поне си казвахме неща и оставахме учудени как тактиката му е една и съща..До един ден,в който не ми прати тяхна снимка,на която той беше гол до кръста(и по-надолу може да е бил,но на самата снимка не се виждаше),а тя беше по сутиен.Това ми направи страшно лошо впечатление и спрях да и споделям.Не,че съм и споделяла всичко де,но все пак..След няколко дена получих някакви романи във фейсбук,гласящи,че "той със сигурност не ми бил казвал,че има чувства",че "добротата ми била престорена" и т.н.Стана ми адски нагло,при положение,че не е изобщо така за чувствата,а какво да говорим за добротата..В крайна сметка не се получи това.За кратко си приключихме взаимоотношенията с момчето и бяхме само приятели,но след време пак започнахме да се виждаме.Не знам дали се беше научил да лъже по-добре,но му вярвах повече от преди.Даже във фейсбук в приятели я нямаше.Всичко беше добре,докато преди няколко дена не научих,че си говорят и е ходил при нея.А той отрича всичко..Изключително ми е гадно и сякаш се въртя в някакъв омагьосан кръг.Въпреки,че знам толкова много неща и вече не знам обичам ли го,или го мразя,не мога да го оставя..Понякога се държи ужасно,когато е ядосан е неузнаваем.Обижда ме,наричал ме е лесна,курва,боклук,при положение,че съм го правила само с него.И аз не му мълча,което може би е грешка,но не съм от типа хора,който като ги обиждат,ще стои и щe мълчи.Не ме е удрял,но и думите не болят по-малко.В други моменти пък е най-добричкият.Не го правим често,ако кажа и,че изобщо не го правим,че за да е заради секса.Казала съм си,че докато е несериозен няма да го правя.Чувствам се предадена,използвана, унижена и вече имам чувството,че не знам коя съм,но колкото и смешно да звучи не знам как да се откажа от него..