Една измъчена от работа ръка,
със стар предбрачен поолющен пръстен,
събрала в себе си самото трудолюбие,
едва-едва придържа очилата си,
когато се налага да ги слага да чете.
Никой не вижда лицето зад нея,
никой не се пита дали е мъж или жена,
всеки поглежда само ръката,
взема си нещо и тръгва с отвращение.
Не е казано, че лека е съдбата,
но кой заслужил е подобно отношение?