Помним се, да. С повечето сме на здравей-здрасти и дотам, защото имаме спомени за разни изцепки и сложно се гледаме в очите. С някои се подминаваме като пътни знаци, правейки се, че не помним един за друг. С някои наистина не се помним и познаваме вече. С други пък можем да ланкаме с часове по улиците.
Наскоро даже минах покрай един съученик с компанията на прибиране от клуб, спогледахме се и аз извърнах глава. Не съжалявам, че съм изгубила дирите на тоя и оня, нито че подминавам някои от тях, защото са станали отрепки според моите разбирания. Авторке, човек има избор с кого да говори и с кого - не. Освен това може и наистина да не си спомня коя си. Не се обиждай, не е кой знае какво.