Приятелката ми изръси, че ме обича, сиреч за първи път, но беше ни в клин ни в ръкав. Е така от нищото.
Аз естествено замръзнах, не я обичам, но с нея ми е изключително хубаво и съм си хлътнал / само до там обаче, не позволявам да се влюбя, не и толкова скоро./ приятно ми е и държа на нея, но не отговорих, както се очакваше . Та няколко въпроси имам, след като се прибера се надявам да сте отговорили.. ;д

Мацките;
- Как ще се почувствате, ако не ви отговорят. буквално отговорих.. с "ммм хубаво", мрънкайки си под носа./
- Как да се реванширам?
- Да й кажа ли, че я обичам, при условие, че това не е точно така?

Момците;
- Как да фък се измъквате от тия кофти ситуации?

Генерално;
- Всъщност тя ми каза, че няма проблем и иска да го кажа, като го почувствам, но си личеше, че й стана гадно.. Дали го е казала само за да не ми е кофти, че я отрязах?
- Какво да фък се прави в такава ситуация..?

Излизаме си, гушкания, лигави целувки, но някак сериозно.. И все пак като тръгнахме й обясних, че тръгвам с нагласата за забавление, а ако ни е писано, ще станат нещата.. ;д
Та не би ли трябвало тя да чака, аз да го кажа? Или ддз малко тактичност ебаси. Верно, че наскоро станах непукист от класа, ма тя щеше да ревне, а разговора после беше аквард.

Не мога да повярвам, че ви питам вас, но просто искам да погледна от друг ъгъл, да я разбера и да видя какво да правя..
Ае смейте ми се на агонията, за пръв път ми е толко неебателно и съм болкирал, че даже нз к'во да правя.