Отговор в тема
Хем сгодена, хем сама
Май изпаднах в най-лошата ситуация, в която би могла да изпадне една млада жена.
Средата на март месец се запознах с едно момче. Всичко се разви доста бързо и се влюбихме един в друг още на първата седмица. Нямаше нещо, което да не ни върви или да не е на ред, разбирахме се, уважавахме се, ценяхме се, обичахме се наистина до полуда, секса беше върховен, дори не сме се и карали, сякаш цял живот сме се търсили, но всичко това до преди месец и половина. ( Ако някой реши а пита, аз съм на 22 той на 26 )
Един ден просто му се обадиха и му предложиха работа в чужбина за 4 месеца. Прие поради това, че в него момент беше в безизходица и трудно финансово положение, а искаше и магистратура да записва тая година, и за това пак пари трябват, та от части го разбирам защо замина. Два дни преди да замине ми предложи брак, приех. Въпреки че знам, че го прави за да е сигурен в мен, че ще го чакам и няма да му изневеря, макар и той да отрича, че е заради това, ами било за да ми покаже колко е сериозен, и че наистина иска с мен да създаде семейство. Не съжалявам, че приех.
В момента се чувствам, отвратително, вече месец и половина едва удържам да не получа някоя нервна криза. Липсва ми ужасно много, адски ми е тежко, макар и да се чуваме и виждаме по скайп всеки ден, а и той никога не показва и грам емоция, може и него да го боли, да му е зле, да му липсвам, но не ми го показва, нито ми показва че още ме обича. Това ме убива наистина. А и имам чувството, че любовта ни за него не значи нищо, щом пожертва връзката ни заради едните пари.
Гледам да се разсейвам някак, излизам насам натам с приятелки, намерих си почасова работа, но пак не ми е достатъчно за да спра да мисля, за шибаната ситуация, в която той ме постави. Няма и вариант да ида при него дори и за малко, и там ситуацията е доста деликатна и дълга за обяснение.
Той се прибира чак края на Септември, и до тогава не знам как да издържа. Обичам го, искам да остана с него, но психически вече ми идва в повече, писнало ми е да рева по цял ден за него, да нямам сили да променя нищо, и единственото което ми остава да е да стоя и да го чакам ... цяло лято ...
Последно редактирано от ArtOfBeauty : 07-02-2014 на 12:45
Абе, я се стегни, това са само 4 месеца! Като твърдиш, че толкова го обичаш, ще чакаш. Знам какво е, защото и аз съм чакала месеци наред. Гадно е, но не е невъзможно.
I`m trying to make your dreams come true...
А с чий акъл прие да се ожениш за него? Не беше ли по-добре да откажеш за сега и след като се върне, да видите как ще тръгнат нещата и дали въобще ще се искате още? Смисъл... това е един вид самонавиване, допълнително усложняване на ситуацията. Щото много връзки с доста по-голям стаж от четири месеца, се развалят след тия ходенки до чужбина. Мисля, че след толкова време разделени, ще се промените и двамата, при това в съвсем различни насоки и отделени един от друг. Сиреч нещо, което на толкова кратка връзка, може и би подействало като студен душ след сън.
Отсега натам ти остава или да чакаш, или да се разделите през скайп и топката е в теб. Само не бързай да слагаш каручката преди коня както си направила с предложението за брак.
Много ми е странно как за няколко месеца и вече се сгодявате. Какво семейство, какви годежи като явно, че финансовото ви положение е зле и не сте самостоятелни напълно.
Разбирам, че е заминал, недей да го упрекваш. Щом казваш, че му е трудно да се оправя с парите, ясно е, че няма да пропусне възможност да изкара някакви.
Аз до някъде споделям мнението на Тори. Вие почти не се познавате, времето от март до сега не е много. А трябва 4 месеца да сте разделени. Преди да приемаш каквито и да е предложения, трябва да се опознаете. Живели ли сте заедно, знаете ли си досадните навици и прекарвали ли сте поне няколко седмици изцяло сами?
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
И аз това питам.Първоначално написано от marilyn
Осъзнаваш ли какво значи сгодена? Колко е сериозно това нещо? Мисля, че е грешка и избързвате. Ако не беше така ти нямаше:
1. Да го упрекваш, че заминава. Естествено, че ще замине, ако възможността е добра и има нужда от пари. 4 месеца се изкарват все някак, не е толкова трудно.
2. Мислиш, че "любовта ни за него не значи нищо, щом пожертва връзката ни заради едните пари". Тоест не си сигурна в него и в това какво изпитва. Цял живот ли мислиш да прекарате така?
Това бракът да не е детска игра. Не знам с какъв акъл го мислиш всичко, обаче е ясно, че не сте готови.
В момента не съм сигурна в нищо, някак си му нямам това огромно и безусловно доверие, което му имах преди, пак му вярвам, но не е същото.
Иначе знам, че избързахме с тоя годеж, когато преди сме говорили на тая тема, ми беше казал, че след като се върнел иска да се сгодим, и аз му бях казала "добре, но по-рано, не мисля че е удачно". Приех защото ме беше страх да не го изгубя, а и някак си не върви да му откажа, при условие, че и двамата го искахме от преди и се обичаме.
marilyn - Не сме живели заедно до сега, иначе да, оставали сме за по няколко дни, изцяло сами, и някои от досадните навици, и кирливи ризи си ги знаем ( за всички времето ще покаже ). Пък и преди да замине всеки ден се виждахме, и доста време сме прекарвали заедно.
tori - Права си, че може да се променим като хора, и това да ни отдалечи един от друг, точно от това се страхувам. Дали ще бъде същото като се прибере.
Много си прибързала с годежа. За 2-3 месеца не можеш да опознаш някого толкова добре, че да искаш да се ожениш за него. Ти сама каза, че го разбираш защо е заминал за чужбина. Значи нямаш право да се оплакваш, че е пренабрегнал връзката ви. Той просто е нямал избор. Изчакай го да се върне и тогава си прави сметката дали си заслужава да си с него или не.
Това, че не сте живели заедно е голям минус за една връзка. Защото когато се виждате всеки ден, нещата са по-различни, но ако сте постоянно заедно всеки ден, разбирате много неща един за друг. Освен това, всяка връзка минава през различни трудности, които ви предлага живота. Минавали ли сте през нещо такова заедно, нещо, което да ви разтърси и да видите дали когато има трудност, сте готови да се жертвате заради другия, да преодолеете заедно проблемите. Това е важно, защото колкото и да звучи клиширано, в трудните моменти се вижда колко струва човека до теб и дали си заслужава да си с него.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Нищо лично, но сте избързали доста с годежа. Имам пример пред себе си - годеж на 4 месец, брак на 5 и детето на 6-ти, бърза процедура. Ами в момента хич не им е весело, защото всичко е станало през супер щастливия период, в който още се лети в облаците и когато магията е тръгнала да си отива вече са били пред свършен факт.
Сливи ли имаш в устата,ами не говориш по този въпрос с него. Обясни му как се чувстваш и виж реакция.
За мен това,което си направила - приема на предложението, е малко абсурден,но аз си гледам от моята паничка. За 4 месеца много неща могат да се променят,но както и да е - обясни му как се чувстваш, питай го той какво изпитва, не си го слагай толкова,пък като се прибере си поговорете добре, готови ли сте за тази стъпка, как ще процедирате оттук нататък...поживейте малко заедно, колкото и да се обичате, малките битовизми могат да доведат до големи гадости.
maDamn
Няма да повтарям горните коментари, защото съм съгласна напълно с тях.
Това, което мен ме издразни обаче беше:
'Айде моля ти се! "Любовта" ви (защото кой я знае колко е любов реално) няма да му плаща сметките, нали? Казваш го така, сякаш парите не са от жизнена необходимост, особено в България.А и имам чувството, че любовта ни за него не значи нищо, щом пожертва връзката ни заради едните пари.
имам опит с това така наречено чакане,само,че аз съм от другата страна,а именно,че аз заминах.
цялата работа при теб идва от това,че сте избързали с предлагането на брак,не те упреквам защо си приела,а това,че времето в което сте били заедно е твърде малко за да ви подготви за такава раздяла.
според мен септември ще дойде бързо,но зависи дали ти се чака.
с приятеля ми сме заедно от почти 3 години и сме разделени от голямо разстояние от 10 месеца в който сме се виждали 2 пъти,след месец ни предстой 3-ти път.
волята да чакаш някого е да го познаваш и да му имаш доверие.
а относно това,че не показва чувства повечето са така,не показват емоция,а точно заради това на теб май не ти се чака?
afrodita18 Адмирации за търпението ти, де да беше и моето толкова голямо. Права си за това, че много малко време сме били реално заедно, преди да ни се наложи раздяла за толкова дълго време. То като се замисли човек, е два пъти повече, от колкото се познаваме. Доверието от негова страна го има, от моя леко куца, понеже преди ми беше казал, че повече няма да заминава да работи в чужбина, а тя каква стана, айде пак замина ... За това сега не му вярвам на обещанията които ми прави, какво щяло да стане като се върне, колко ще ни е хубаво, къде щял да ме води по екскурзии и тн. розови мечти, на които все му отговарям "първо се прибери, после ще му мислим кое как да става".
Не че не ми се чака, ще го изчакам, проблема ми е, че съм свръх емоционална, и всичко вземам много присърце, а не бива, вредя си сама по тоя мазохистичен начин. И да това, че не ми показва грам емоция, не ми харесва, отдалечава ме от него. Когато му кажа, че не искам да си крие така емоциите от мен, ми казва, че ще му е два пъти по-гадно ако ми ги покаже, и затова не го правел. Та за това на глава с него няма да изляза, той си има негов начин, за справяне и няма да го промени.
Продължавай да го извиняваш. Ама като се върне седнете като големи хора и си поговорете,щото колкото и да се правиш, че не ти пука, тва си остава и си човърка. Изяснете си отношенията и не прибързвайте.
maDamn
Добре бе, хора, къде е отишъл, накрай света, Нова Зеландия, Тимбукту или някъде там? В момента с нискобюджетните линии и автобуси с 200-300 лева можеш да идеш и да се върнеш навсякъде в Европа, не е без пари, но се събират, особено през лятото,ако чак толкова ти е залипсвал, не можеш ли да идеш да го видиш? Освен това, ако наистина мислиш да прекараш жиота си с него, ще трябва да изтърпиш много повече от четири месеца раздяла. Според мен се стегни просто, нищо толкова не е станало, със свръхемоционалност, изблици и истерии най-много да го отблъснеш!
Too much energy, too little time...
Не ги слушай...4 месеца са ужасно много, когато сърцето ти е счупено на две.
Моя съвет - чети книги. Приятели/приятелки депресират с проблемите си или с прекрасните си животи. Филмите депресират, сериалите също...от музиката се реве, откривайки себе си в текстовете за любов и бла бла
За това чети....който чете книги ще разбере за какво говоря. Времето ще ти мине много по-бързо, ще се обогатиш, разнообразиш и т.н.
За сгодяването...различните хора имат различно виждане за брака като цяло - за някои това е нещо свещено, за други просто шибан подпис за да сме сигурни, че няма да обиждат детето ни на копе*е. Освен това е двустранно и щом и двамата сте го решили, някви пишуемета у интернет не трябва да влияят на мнението и настроението ти.
Чети!
Аз мисля, че подлага на тест търпението ти. Не може в една връзка двамата да са неразделни като сиамски близнаци. Има общности, в които гурбетчийството е всеобщо изпитание. Има помашки села, в които се сгодяват точно като вас пролетта, преди мъжете да заминат, а годиниците ги чакат до есента, когато се женят. Това е тест за издръжливост и за двете страни. Само че това при тях се повтаря и на следващата година, и на следващата, а при вас е по-скоро случайно.
afrodita18, по коментара ти в друга тема предполагам, че нямаш намерение да се връщаш и смятам, че подлагаш любимия си на доста жестоко изпитание. Дано като завършиш образованието си се върнеш при приятеля си.
Самият аз като заминах бях на 17 и оставих приятелката си да ме чака, но аз бях този който не издържа и то доста бързо. Аз не я обичах, но тя мисля, че изпитваше чувства към мен и оставих едно разбито сърце. Явно не си научих добре урока, защото две години по-късно се влюбих в едно момиче, което оставих почти на шега там да ме чака. Този път аз страдах, след като тя не издържа и въпреки че любовта ни беше споделена си намери друг. Те набързо се разделиха, но аз не й простих и така за втори път оставих разбито сърце. Когато отидох в чужбина втори път тя ме намери и ми се извини, а аз грубо я нараних втори път. Гадно ми е като си припомня какви неща съм извършил, но пък за нито една от двете днес не съжалявам. Гледам напред и търся любовта.
Все пак не правете като мен
Последно редактирано от d-r.Zob : 07-06-2014 на 23:09
Глупости!
4 месеца са нищо, ще минат изключително бързо, стига да не седиш у вас по цял ден и да ревеш и да се самосъжаляваш. Излизай с приятелки, излизай сама, намери си някакво занимание и няма да се усетиш кога е минало това време. Първите седмица-две като цяло са най-трудни, след това си влизаш в някакъв различен ритъм и всичко е наред. Около година след като тръгнахме с приятелят ми, ни се наложи да се разделим за 8 месеца, и имахме възможност да се чуваме и в редките случаи виждаме по скайп веднъж седмично. Имам някаква бегла представа какво ти е, и аз не го очаквах и на мен ми беше казано, че това няма да се случи, ама ето на, случи се. 8те месеца дойдоха и заминаха и сега всичко си е по старо му. А това дето го каза за парите, безумно глупаво е, поне според мен. В крайна сметка и на него със сигурност не му е много приятно, че сте разделени, имате желание да градите бъдещето си заедно, тези пари ще отидат именно към това, няма сам да си ги похарчи, че да ми говориш как избрал парите пред теб.
Така че се стягай и стига си го мислила, колкото повече броиш дните и ревеш за него, толкова по-бавно и неприятно ще ти минава времето.
един познат, семеен консултант, винаги казваше, че първо пита бъдещите двойки дали са се карали и ако кажат не им казва "Отидете, скарайте се, сдобрете се и тогава елата да ми кажете ще има ли сватба или не"дори не сме се и карали,
Любовта не прави пари.
Хората поддържат с години връзките си по този начин, а ти си седнала да ревеш за има няма още 2 месеца ..
Я се стегни малко.
По принцип - да, но в тоя случай четири месеца са си много. Тя връзката им няма реално такъв стаж. Аз със връзка от три години нещата ги виждам по-иначе, четири месеца си ги издържам стоически, но на кажи-речи два месеца, прекарани заедно, са си много. Родителите и те същите - ей така като кажат, че някой си бил по-голям с девет години от мен. Ми то на мен си ми е половината живот както и да го погледнеш.
Пак казвам - авторката има възможност или да чака, или да го скъсва от сега.
Точно това щях и аз да кажа, замисли се, че като е на 26 му трябват пари, за да се изхрнва, защото вече не е на гърба на мама и тати. Теоретично, ако сте планували и семейство и нещо по-сериозно и пари трябват, все пак. 4 месеца не са нищо страшно.
А за годежа. Има хора които живеят заедно от 3,4 години и пак не са сгодедени вие за 2,3 месеца... Наистина много сте избързали, много.
Да,осъзнавам какво му причинявам... И двамата се измъчваме и определено е много трудно... Като се има впредвид,че дори отначало като доидох тук майка ми настояваше да се разделим.afrodita18, по коментара ти в друга тема предполагам, че нямаш намерение да се връщаш и смятам, че подлагаш любимия си на доста жестоко изпитание. Дано като завършиш образованието си се върнеш при приятеля си.
Самият аз като заминах бях на 17 и оставих приятелката си да ме чака, но аз бях този който не издържа и то доста бързо. Аз не я обичах, но тя мисля, че изпитваше чувства към мен и оставих едно разбито сърце. Явно не си научих добре урока, защото две години по-късно се влюбих в едно момиче, което оставих почти на шега там да ме чака. Този път аз страдах, след като тя не издържа и въпреки че любовта ни беше споделена си намери друг. Те набързо се разделиха, но аз не й простих и така за втори път оставих разбито сърце. Когато отидох в чужбина втори път тя ме намери и ми се извини, а аз грубо я нараних втори път. Гадно ми е като си припомня какви неща съм извършил, но пък за нито една от двете днес не съжалявам. Гледам напред и търся любовта.
Все пак не правете като мен
Да,нямам намерения да се прибирам за постояно в близките 3-4 години,но се радвам че приятеля ми е е съгласен да доиде при мен след като завърша курса си.Не искам да го оставя в България,просто защото вярвам в него и знам,че тук ще израстне.Искаме да сме на едно място,имаме планове заедно..Силно се нядявам да издърйим,защото вийдам,че си струва.
Човек, който не е изживявал раздяла за дълъг период от време, няма право да говори малко или много са 4 месеца. Ама никакво! Щото е много лесно да даваш акъл, преди сам да си минал през това. Аз съм и знам, че това беше един от най-тежките периоди в живота ми. Нито книги помагат, нито излизане, то просто като си е част от теб, не можеш да се отървеш. Няма да те лъжа, за това време и двамата се бяхме променили до неузнаваемост, а преди това бяхме заедно повече от година, т.е. знаехме си кирливите ризи. Наваксването с всичко също е трудно, а не искам да те плаша с приказката "очи, които не се виждат, се забравят". Годежът ви не бих го нарекла "грешка", но сериозно трябва да помислиш дали си струва да продължите към следващата стъпка или просто си обзета от началната еуфория на всяка връзка.
http://www.facebook.com/pages/Im-you...43163692376341 < Страницата ми във Фейсбук
Разбери го и него .. в крайна сметка той не е отишъл там да си вее г*за а за да работиЕдва ли и на него му е много лесно .. Само ще ти кажа че мъжете независимо колко им е трудно .. никъква реакция или емоция няма да покаже
Ако смяташ че той е за теб го изчкай ако ли не просто се опитай да спреш да мислиш най-лесно е когато усилиш чалгата в ушите до дупка и от силата на музиката не можеш да мислиш
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
