Цитирай Първоначално написано от d-r.Zob Виж мнението
afrodita18, по коментара ти в друга тема предполагам, че нямаш намерение да се връщаш и смятам, че подлагаш любимия си на доста жестоко изпитание. Дано като завършиш образованието си се върнеш при приятеля си.
Самият аз като заминах бях на 17 и оставих приятелката си да ме чака, но аз бях този който не издържа и то доста бързо. Аз не я обичах, но тя мисля, че изпитваше чувства към мен и оставих едно разбито сърце. Явно не си научих добре урока, защото две години по-късно се влюбих в едно момиче, което оставих почти на шега там да ме чака. Този път аз страдах, след като тя не издържа и въпреки че любовта ни беше споделена си намери друг. Те набързо се разделиха, но аз не й простих и така за втори път оставих разбито сърце. Когато отидох в чужбина втори път тя ме намери и ми се извини, а аз грубо я нараних втори път. Гадно ми е като си припомня какви неща съм извършил, но пък за нито една от двете днес не съжалявам. Гледам напред и търся любовта.
Все пак не правете като мен
Да,осъзнавам какво му причинявам... И двамата се измъчваме и определено е много трудно... Като се има впредвид,че дори отначало като доидох тук майка ми настояваше да се разделим.
Да,нямам намерения да се прибирам за постояно в близките 3-4 години,но се радвам че приятеля ми е е съгласен да доиде при мен след като завърша курса си.Не искам да го оставя в България,просто защото вярвам в него и знам,че тук ще израстне.Искаме да сме на едно място,имаме планове заедно..Силно се нядявам да издърйим,защото вийдам,че си струва.