Страшни истории.

[abstineishan]

Нека всеки да разкаже страшна история или странна случка.

[abstineishan]

Е, явно аз ще започна :д


Лудницата
Шофьор на автобус работи за местната болница. Един ден той трябва да транспортира 20 психично болни пациенти от болницата до лудницата. По пътя обаче ожаднява и решава да се отбие в близък бар. Когато се връща, той е шокиран, защото заварва автобуса напълно празен... Всички психично нездрави хора по някакъв начин са успели да се освободят и да избягат. Притеснен, че ще изгуби работата си, шофьорът измисля хитър план.

Подкарва автобуса и на първата спирка, която вижда, спира и отваря вратите. Хората, които чакат, се качват в автобуса. Шофьорът ги закарва до лудницата и казва на персонала, че пациентите, които води, са изключително агресивни и трябва да бъдат вързани.
Няколко месеца са били необходими на работещите в психодиспансера да разберат ужасяващата грешка. Дотогава обаче много от насила вкараните вътре хора наистина полудяват. Избягалите пациенти така и не са открити.



Жената с пластмасово лице
През юни 1972 г. в болницата Cedar Senai постъпва жена, облечена в бяла рокля, опръскана с кръв. Външният ѝ вид не изненадва лекарите, но други две неща сразяват персонала в болницата.

Първото е, че тази жена не е точно човек, по-скоро прилича на манекен, но организмът ѝ функционира и изглежда като на човек. Лицето ѝ обаче е бяло и гладко като пластмасово, без вежди и с много грим. От момента, в който влиза в болницата и е подготвена за операционна, "жената" е напълно спокойна, не изразява никакви емоции и не се движи.

Все пак лекарите решават, че ще е най-добре да я вържат за всеки случай. Тя отново не протестира, не отговаря на никакви въпроси и не реагира на нищо, а повечето служители в болницата се чувстват неудобно около нея и не могат да я погледнат в лицето. В момента, в който анестезиологът се опитва да ѝ бие упойка обаче, тя започва да буйства. Две сестри трябва да я държат, но жената се оказва неочаквано силна и успява да се надигне.

Очите ѝ изведнъж поглеждат право в доктора и прави нещо необичайно - усмихва се. Една от сестрите започва да пищи и бяга от стаята. В устата на пациентката няма нормални човешки зъби, а остри шипове. Лекарят едва успява да промълви "Какво, по дяволите, си ти?". Пациентката се доближава до него, продължавайки да се усмихва. Стъпките на охраната се чуват ясно. "Жената" се изправя на леглото, късайки плата, с който е вързана, а лицето ѝ се доближава опасно до това на лекаря. Тя прошепва:
"Аз... съм... Бог....".
Лекарят изпада в шок, а жената изчезва. Никой никога повече не я вижда.

[anonymous895156]

[AnarchyBoy]

[Getyourfreakon]

Втората е толкова реална!

[adventure7]

btw първата история е реална и е по истински случай!!!! за втората.....

Е, явно аз ще започна :д


Лудницата
Шофьор на автобус работи за местната болница. Един ден той трябва да транспортира 20 психично болни пациенти от болницата до лудницата. По пътя обаче ожаднява и решава да се отбие в близък бар. Когато се връща, той е шокиран, защото заварва автобуса напълно празен... Всички психично нездрави хора по някакъв начин са успели да се освободят и да избягат. Притеснен, че ще изгуби работата си, шофьорът измисля хитър план.

Подкарва автобуса и на първата спирка, която вижда, спира и отваря вратите. Хората, които чакат, се качват в автобуса. Шофьорът ги закарва до лудницата и казва на персонала, че пациентите, които води, са изключително агресивни и трябва да бъдат вързани.
Няколко месеца са били необходими на работещите в психодиспансера да разберат ужасяващата грешка. Дотогава обаче много от насила вкараните вътре хора наистина полудяват. Избягалите пациенти така и не са открити.



Жената с пластмасово лице
През юни 1972 г. в болницата Cedar Senai постъпва жена, облечена в бяла рокля, опръскана с кръв. Външният ѝ вид не изненадва лекарите, но други две неща сразяват персонала в болницата.

Първото е, че тази жена не е точно човек, по-скоро прилича на манекен, но организмът ѝ функционира и изглежда като на човек. Лицето ѝ обаче е бяло и гладко като пластмасово, без вежди и с много грим. От момента, в който влиза в болницата и е подготвена за операционна, "жената" е напълно спокойна, не изразява никакви емоции и не се движи.

Все пак лекарите решават, че ще е най-добре да я вържат за всеки случай. Тя отново не протестира, не отговаря на никакви въпроси и не реагира на нищо, а повечето служители в болницата се чувстват неудобно около нея и не могат да я погледнат в лицето. В момента, в който анестезиологът се опитва да ѝ бие упойка обаче, тя започва да буйства. Две сестри трябва да я държат, но жената се оказва неочаквано силна и успява да се надигне.

Очите ѝ изведнъж поглеждат право в доктора и прави нещо необичайно - усмихва се. Една от сестрите започва да пищи и бяга от стаята. В устата на пациентката няма нормални човешки зъби, а остри шипове. Лекарят едва успява да промълви "Какво, по дяволите, си ти?". Пациентката се доближава до него, продължавайки да се усмихва. Стъпките на охраната се чуват ясно. "Жената" се изправя на леглото, късайки плата, с който е вързана, а лицето ѝ се доближава опасно до това на лекаря. Тя прошепва:
"Аз... съм... Бог....".
Лекарят изпада в шок, а жената изчезва. Никой никога повече не я вижда.