Излязох с една компания и се запознах с едно момче...харесах го и затова на следващия ден пак излязох с компанията. Видях, че има приятелка но не мислих, че е нещо сериозно. На следващия ден разбрах, че е в друг град и ще остане 2 месеца, стана ми гадно, познавах го от два дена, а вече едва не плачех заради него. Писах му вечерта, държеше се супер мило, писахме си седмица, каза ми, че мога да разчитам на него и така...един ден ме пита какво ми има, аз не му казвах ...мислих, че е разбрал, но не е било така, мислил си е за съвсем друго. След още писане той ме накара и му казах, че го харесвам, каза ми, че трябва да помисли, пращаше сърца това онова. Вечерта ми писа, че си има приятелка от няколко месеца и няма да стане нищо. Знаех това и си казах, че има време, на следващия ден ми каза, че е пил и ми се извиняваше, казваше ми, че поне ще сме приятели. Започна да се държи грубо и снощи му казах, че не е трябвало да му казвам какво изпитвам, отряза ме. Каза ми, че няма как да стане като не изпитва същото и му отвърнах, че само това исках да чуя. След това ми каза, че не иска да се караме и други глупости, но всъщност на него не му пука за чувствата на хората и той си го призна...Уж се оправихме, но не искам да му пиша вече, а сигурно и той. Гадно ми е, не спирам да мисля за думите му и държанието му и искам само да го забравя...ако някой има какво да каже, да казва.