Всички в този форум (почити) споделяме този проблем. Роден съм в Русе,на 16 години съм и както повечето ''щастливи'' български семейства нашето също не е заможно. Компютърът ми е на windows XP , телефонът ми дори няма камера , има и дни ,в които няма какво да ядем,на всичкото отгоре и съм роден в България. Още от 7 клас ми беше ясно,че няма на кого да разчитам(роднини,родители) и започнах да уча здраво,но полза има ли...? Просто за мен няма бъдеще.Родителите ми нямат възможност да ме пратят да уча в чужбина след 12 клас и си оставам тук-в лайната. Какво да правя,да избягам още сега да преплувам Атлантическия океан и да започна нов живот ли? Аз дори не мога да плувам... ;(
Стягай се. Както каза, ти си като повечето семейства в България, значи има много други като тебе. Те какво да кажат? Работи върху собственото си усъвършенстване, учи, това ще ти помогне във всички случаи, най-малкото изучи поне един език и отивай да работиш в чужбина. Господ дава, но в кошара не вкарва, трябва да се трудиш...
моляяяяяяяяяяяяяяя??? Винаги има начини моето момче...
Както писаха хората, много са тръгнали от нулата и са се оправили, стига с това хленчене, не правиш добро впечатление, разбери едно и тук да останеш и в чужбина да отидеш, хората не приемат хленчещи сърдитковци. Още си на 16 и не ти са ясни много неща, които се случват в така наречения живот - океан в който се хвърляш и трябва да плуваш. Дали ще стигнеш дъното или ще се озовеш на приказен остров, това зависи само от теб. Мързи ли те хленчиш ли, обвиняваш ли този или онзи, а такива като тебе държавата или господ, което е голям грях, разбира се, просто няма да стане.
А сега на какво положение си? Любопитно ми стана. Щото аз сега примерно не виждам как с 300 лв заплата се събират пари. Как за цяло лято можеш само за шофьорски курс да събираш, само при положение, че някой друг те издържа.
Та, верно писах, че много хора са започнали от нулата, ама и много там са останали, защото не всеки има качества и знае как и какво да прави. Други пък преуспяват по мръсни начини.
Никъде не съм написала, че съм събирала пари, но се оправях сама. Шофьорския курс го бях изкарала още докато бях ученичка и родителите ми го платиха, но за радост тогава струваше 350лв. целия с изпитите и всичко. Докато бях студентка съм учила само по лекции, никога не съм имала пари за учебници. Тези пари стигат единствено да посрещнеш най- спешните си нужди. Носила съм дрехи предимно втора употреба за 4 лева килото, но винаги всичко е било марково и никога не са ми се подигравали за това и каквито и да са там глупости от тоя сорт. До преди 3 години живеех в Бг и рядко съм взимала повече от 350лв. заплата. По едно време ми писна от всичко, взех 1500 евро заем от банката и сега двамата с приятеля ми живеем в чужбина, работим на полето, а заема го върнахме още първата година, след това горе долу едната заплата я пестим , а с другата си покриваме разходите. Тук обаче се работи наистина яко и не е за всеки. Мрънкачите се отказват още първата седмица до месец най- много. Лошото при селското стопанство е , че се работи само 7-8 месеца и през останалото време спестените пари се стопяват, но не сме се лишили от нищо, хладилника е винаги пълен и ходим където си пожелаем. Идната пролет имаме намерение да се приберем в Бг и да се опитаме с малка бирарийка на морето, но да видим какво е рекъл БогМисля отговорих доста подробно, въпреки, че хората тук надали ги интересува моята история, но след като питаш, това е то. Лесно в тоя живот няма
![]()
Оффф, ще ми ходи в Франция. Учи си езиците, уроците, българския, математиката....... Ако майка ти и баща ти нямат достатъчно пари можеш като станеш на 18-19 да им помогнеш. А пък ако не ти стигнат парите - не ти стигнат. Искарай си бакълаварската степен в България, а пък за магистърската, му мисли по-нататък. Имаш още 3-4 години НЕ МИСЛИ ЗА ЧУЖБИНА!!!![]()
Ако искаш в чужбина, нищо не ти пречи. Отиваш, развиваш се, събираш пари, караш висше след години, ако искаш. Имаш много време, още си на 16. Много хора са почнали от нулата и са завладели света.
Виж кво не , че се оплакваш ама.............Вземи се в ръце и не се самосъжалявай, когато човек иска нещо, постига го.
Като бях на твоите години нямах нито компютър, нито телефон, карах колелото на дядо, защото нашите нямаха пари да ми купят друго, имах 2 чифта дънки и 3 блузи , с които да ходя на училище , но никога не ми е и хрумвало да се оплаквам, защото на всичкото отгоре се налагаше наще да плащат квартира за мен в друг град, за да уча, защото съм от малък град, където няма средно училище и живеех с 10 лева на седмица. В интерес на истината обаче беше супер яко. От 14- годишна работя през лятото каквото излезе и до ден днешен никога не съм оставала без работа, макар и ниско платена и тежка. Като станах на 19 завърших училище и повече никога не съм искала пари от родителите си, колкото и да ми е било тежко, работех,учех задочно и сама си плащах всичко със заплата от 300лв. (да не си помислиш, че съм взимала хиляди).
Ако има желание има и начин. Имаш интернет , прочети малко, къде, какво и как, не е вярно, че във Франция не ходят имигранти, имигранти има навсякъде, просто в някои страни е малко по- трудно. Ако искаш да учиш в чужбина проучи какви стипендиантски програми има. В най - лошия случай започни да учиш в Бг и отиди на студентска бригада, за да си стъпиш на краката. Не е толкова трудно, просто прочети малко повече инфо за нещата, които те интересуват.
Успех!
Брррххх кво отвратително заглавие. Ами първо за да промениш ситуацията в твой плюс, трябва да я виждаш като такъв. Каквато ще да е - обърни малко мирогледа и ще се очудиш. Второ мечтаеш ли? Явно, обаче като мечтаеш следващия път бъди по-уверен в мечтите си, прави ги по цветни, поне дори само част от тях да се е сбъднала, самата увереност, с която си мечтал, ще ти даде ситоста и пълнотата, без да ти става крайно тъпо. Не е нужно да хулиш държавата, разчисти си облаците от главата, за да виждаш по-ясно.
Там предлагат само долнопробна лайнарска работа... :/
За да не стои баба ти гладна, за това! Или това не е приоритет според възвишените ти поамериканчени ценности?