Никъде не съм написала, че съм събирала пари, но се оправях сама. Шофьорския курс го бях изкарала още докато бях ученичка и родителите ми го платиха, но за радост тогава струваше 350лв. целия с изпитите и всичко. Докато бях студентка съм учила само по лекции, никога не съм имала пари за учебници. Тези пари стигат единствено да посрещнеш най- спешните си нужди. Носила съм дрехи предимно втора употреба за 4 лева килото, но винаги всичко е било марково и никога не са ми се подигравали за това и каквито и да са там глупости от тоя сорт. До преди 3 години живеех в Бг и рядко съм взимала повече от 350лв. заплата. По едно време ми писна от всичко, взех 1500 евро заем от банката и сега двамата с приятеля ми живеем в чужбина, работим на полето, а заема го върнахме още първата година, след това горе долу едната заплата я пестим , а с другата си покриваме разходите. Тук обаче се работи наистина яко и не е за всеки. Мрънкачите се отказват още първата седмица до месец най- много. Лошото при селското стопанство е , че се работи само 7-8 месеца и през останалото време спестените пари се стопяват, но не сме се лишили от нищо, хладилника е винаги пълен и ходим където си пожелаем. Идната пролет имаме намерение да се приберем в Бг и да се опитаме с малка бирарийка на морето, но да видим какво е рекъл Бог

Мисля отговорих доста подробно, въпреки, че хората тук надали ги интересува моята история, но след като питаш, това е то. Лесно в тоя живот няма
