"Това, което правиш, говори толкова силно, че не мога да чуя какво казваш." Какво смятате за тази мисъл? Съгласни ли сте? Като цяло интересно ми е, влияете ли се като цяло от някаква мисъл, цитат, съвет по отношение на любовта? Има ли някаква такава мисъл, която да описва отношението ви във връзките и любовта? Например много момичета се определят в цитатите от книгата "Петдесет нюанса сиво", а момчетата много от цитати на Ал Пачино и подобни. Поне това е моето наблюдение.
Чак да бъда воден от цитат - не бих казал - при мен или просто се получават нещата или просто не се получават.
Имаше един цитат от филм на Том Круз, които ми допада по някакъв начин - "Някои ден е опасна дума - защото най-често значи никога".
И ако може да се каже нещо малко на по-любовна тематика е "what goes around comes around" (всичко се връща) .
Аз се ръководя от великата мисъл на другаря Живков:
„Другари, вие имате информация и ние имаме информация.“
Което ще рече, че какъвто и цитат да ми извадиш, некой друг го е извадил преди тебе.
Във всеки такъв цитат има колкото истина, толкова и лъжа. От една страна те кара да се припознаеш в него на база на минали преживявания, от друга те манипулира превантивно за в бъдеще.
Факт е обаче, че повечето тийнове, които публикуват такива цитати във Фейсбук просто папагалстват и ги забравят две минути след това. Така, че е малко вероятно някой да се ръководи от тях
С тоя цитат, който си написала съм съгласна. Поне за мен действията или бездействията говорят много повече от всяко изречение, на думи не вярвам. Научила съм го с времето сама, не се водя по цитата.
Не се влияя от мисли, цитати и съвети за любовта по никакъв начин, бих определила някои от тях като верни/правилни, но не бих се напътствала от цитати.
"Дела трябват, а не думи" - на това ми напомня "твоят" цитат. За мен думите са без значение... дори имаше една песен на Depeche mode - "Enjoy the silence". Моето доверие лично го спечелва този, който действа, а не говори. Много са ми говорили, лъгали, манипулирали... говорят едно, правят друго и т.н. За мен тук няма две гледни точки - тя е само една. Действията винаги са били, са и ще бъдат много по-силни от думите.
Водя се от на баба ми думите - „Той ако иска да е с тебе, няма да успееш да се отървеш от него за секундичка даже. Ще го гониш и той пак ще нахалства. Ще му затваряш вратата и той пак ще чука. Дядо ти и той едно време беше такъв - за два дни не можех да се отърва от него, досадник.“ Ама пък и бая си е подосаждал де, петдесет и нагоре годни си се тровят един-друг.
И така де, продължавам да си го повтарям и преповтарям това, но пък и не съвсем, защото действам по същия начин - не чакам да дойде, за да пусна плитката от кулата и той да се изкачи, направо скачам през прозореца, за да го видя. Срещаме се някъде по пътя между кулата и кралството, сиреч ни се разпада връзката, защото сме звъннали заедно в един и същи момент примерно.