Водя се от на баба ми думите - „Той ако иска да е с тебе, няма да успееш да се отървеш от него за секундичка даже. Ще го гониш и той пак ще нахалства. Ще му затваряш вратата и той пак ще чука. Дядо ти и той едно време беше такъв - за два дни не можех да се отърва от него, досадник.“ Ама пък и бая си е подосаждал де, петдесет и нагоре годни си се тровят един-друг.
И така де, продължавам да си го повтарям и преповтарям това, но пък и не съвсем, защото действам по същия начин - не чакам да дойде, за да пусна плитката от кулата и той да се изкачи, направо скачам през прозореца, за да го видя. Срещаме се някъде по пътя между кулата и кралството, сиреч ни се разпада връзката, защото сме звъннали заедно в един и същи момент примерно.