Виж, имам горе-долу представа какво си мислиш, докато четеш тези коментари. Сигурно звуча като стара лелка, но просто искам да ти кажа, че докато продължаваш да мислиш и да се отнасяш по този начин с околните хора, никога няма да достигнеш максимума на това, което би могла да бъдеш, колкото и голям да е потенциалът ти. Повярвай ми, преди няколко години и аз си мислех, че съм по-добра от всички около мен, но после осъзнах, че далеч не е така, че, колкото и банално да звучи, всеки един човек има своята стойност, и че е глупаво и детинско да се разделяме на нива и сами да се поставяме в някакви рамки, понеже човешките качества и способности трябва се оценяват в един много по-широк спектър и далеч не са толкова едностранни и еднозначни, колкото си мислим. И сега съм много по-щастлива, отколкото бях тогава.
Искам да ти дам пример с един съученик. Ще бъда напълно откровена, колкото и грубо да звучи. Той е доста глупав и няма никакви кой знае какви таланти. Но е много честно, добросъвестно и добросърдечно момче. Общувала съм с най-различни хора - много умни, много талантливи, млади, стари, какви ли не. Но това момче е може би най-свестният човек, когото съм срещала. И просто ме боли, че живея в свят, в който нищо от това не се цени.