Държа да отбележа, че с написаното долу не целя да се самоизтъквам и да правя нещата да изглеждат така, сякаш съм нещо повече от момичетата тук (въпреки че в общия случай това е истина.) Просто търся място, на което да излея дълбоко потисканите от моя страна чувства и да получа адекватен съвет относно ситуацията, в която се озовах.

Като малка не бях красива, нито дори симпатична (говорим за пет-шестгодишно момиченце), имах ниско самочувствие и непрестанно се увивах в пашкула на фабулозната си интровертност. Имам прекалено властна майка, благодарение на която тогава мислех, че от мен няма да излезе нищо, ако не заживея с кривия ми нос, забит в поредния учебник или книга. Въпреки всички подигравки на детската площадка, въпреки това, че собствената ми майка негласно ми заявяваше, че съм по-малко от другите заради външния ми вид а ла грозната Бети, аз не се бламирах, не загубих конфиденс и ето ме днес – тринайсетгодишна млада дама с изключително богат речник и обща култура, владееща два чужди езика на високо ниво и способна да завърти главата на всяко момче със задълбочените си познания по приложна психология. Да не забравяме и външния ми вид – вярвам, повечето момичета тук биха завидели за него.

От началото на учебната година имам връзка с момче, по-голямо от мен с две години. Той е умен и мил, доста богат и не особено красив, което почти напълно се вписва в представите ми за мечтано гадже. Проблемът е, че чувствата ми към него бяха силни само в началото, с времето закърняха и любовта си отиде. За жалост – само от моя страна. Невероятно, но аз се превърнах в тийнейджърската му тръпка, а той – в лепка, която не ми оставя миг спокойствие от псевдоромантични жестове и желание да се докаже като мой принц. Дори се опитва да пише поезия за мен, уф.

От две седмици съм на море с родителите си, отседнали сме в луксозен хотел. На курорта се запознах с Дани – 16-годишен сладур, към когото започнах да изпитвам чувства, които никога не съм имала към друго момче. Той ми предложи преди няколко дни и аз приех. Пропуснах да му спомена за другата си връзка, но не мисля, че това е проблем, тъй като реално не изпитвам никакви чувства към Петър. Като всяка приказка с принцеса и каляска обаче тук също има нещо не-по-реда-си. Колкото и да не ми се иска да го призная, Дани е леко глуповат за мен, а и родителите му не са нищо особено. Единственото му качество, което ме накара да се влюбя в него, е, че е доста красив. Вместо да обсъждаме световна политика или изкуство, например, той ми говори за Световното по футбол. Мъже...

Още утре смятам да зарежа Петър във Фейсбук и да разбия подгизналото му с холестерол сърчице, но ме терзае въпросът какво ще правя след това. Дани е от София и ще може да се виждаме през цялата година, но, за Бога, как ще го представя на приятелите си? Първоначално ще ми завидят за сексапилното му излъчване и възрастта му, естествено, но когато разберат, че в главата му има само футболни топки и бръмбари, ще започнат ме гледат единствено със съжаление и подигравателно снизхождение. А родителите ми? Не казвам, че са повърхностни богаташи, но те държат на това човекът до мен да е добре материално осигурен, което в случая не е така. Друго нещо, което няма да харесат, е, че не учи в престижно училище, а в пропаднало такова. Оценките му също са зле...

С няколко думи – той е под моята категория, но го харесвам и животинският ми нагон да се възползвам от красивите му гени започва да надделява над здравия разум. Не мога да потърся съвет от родителите или приятелките си, защото те знаят и за Петър и ще плъзнат клюки за мен, затова се обръщам към вас с апел да ми дадете най-подходящия за моментното ми положение съвет. Наистина се нуждая от такъв, защото напоследък се чувствам... празна.