Харесвам много по-голям от мен

[mIm3t0o0]

Аз съм може би най-големия противник на тези връзки с голяма разлика във възрастта. Имам приятелка, година по-голяма от мен, която миналата година си беше загубила ума по мъж 17 години по-голям от нея. За външния му вид няма да говоря, но държанието му към приятелката ми и глупавите изсмукани от пръстите лъжи, ме накараха да осъзная че той иска от нея просто малко забавление, и може би да си изчетка егото. Това ме превърна в най-големия противник на техните отношения, а и ми изгради едно мнение за мъжете на тази възраст и намеренията им към момичета на моята. И така до преди един месец, когато тотално си загубих ума. Един приятел дойде да ме вземе от работа, но беше заедно със колегата си. И когато се качих в колата изпитах нещо много странно. Единственото, което виждах от този човек беше гърба му, а ми се зави свят, усетих "пеперудите" в стомаха, беше неописуемо усещане. Запознах се с него, поговорихме си малко и се оказа че е голям веселяк, постоянно се шегува, трудно е човек да скучае в неговата компания. От тогава не съм спряла да мисля за него, без значение дали работя, пазарувам, готвя или чета книга, той е постоянно в мислите ми. Дотук добре, но говорейки с този мой приятел, се оказа че "момчето" е всъщност мъж с 16 години по-голям от мен. На външен вид не му давах повече от 30, а по душа е на 17, така че останах буквално с отворена уста. И тук идва големия ми проблем, как да спра да мисля за него. Колкото повече си налагам да не мисля, толкова повече е той в мислите ми. Опитвам се да не го виждам, а усещам липсата му. Опитвам се да приема, че той едва ли мисли за мен по същия начин, а вътре в мен едно гласче ми нашепва "Ами ако мисли?". Не знам какво да мисля, какво да правя. Съдейки по опита на приятелката ми, нямам добро мнение за неженените мъже на тази възраст. Вярно, че всеки човек е различен и не бива да слагаме всички под общ знаменател, но и много трудно се променя изградено мнение като моето. И понеже стана много дълго искам да ви помоля да ми кажете вашето мнение по въпроса, да ми дадете някакъв съвет, или да ми кажете как да спра да мисля за този мъж, може би да споделите собствен опит. Защото съм на път да се побъркам, в такова положение да отхвърлям така любовта, не съм попадала никога. Благодаря.